Кървава музика [Blood Music - bg]

Фукс поклати глава.

— Истина е, значи.

— О, да, съвсем истина. Въргаля се наоколо и все ми се набива в очите, сякаш ме подканя да го прочета отново. И всеки път е различно, което ме кара да смятам, че не е създадено от материя.

— И не е шега.

— О не — разсмя се Гогърти. — Не мисля.

— Бернард е жив, значи.

Гогърти кимна.

— Като мен и теб. Отиде при своите нооцити. Почти съм сигурен, че неговите нооцити отдавна са се събрали някъде с онези от Северна Америка. Ако това „някъде“ въобще ни върши работа.

— И къде, според теб? В друго измерение?

Гогърти поклати решително брадичка.

— Бога ми, не. Съвсем до нас са. Там долу, където всичко започва. Бедата е, че всеки път, когато тръгнем да изучаваме света, гледаме нагоре — към звездите. Това е защото сме макроскопични, а нооцитите — те са микроскопични. За тях е почти невъзможно да си представят звездите. Ето затова гледат навътре. Светът на великите открития е там, долу. Ако предположим, че североамериканските нооцити са сполучили да създадат в извънредно кратки срокове една изключително напреднала цивилизация — нещо повече от очевидно за всеки сега — неминуемо следва изводът, че са намерили начин да опознаят миниатюрния свят.

— Който е по-малък и от тях самите.

— По-малък в сравнение дори с това колко сме по-малки ние от галактиката.

— Говориш за квантовите измерения, така ли? — подхвърли Фукс, съзнавайки собственото си невежество в тази специалност.

Гогърти кимна.

— По някаква случайност това е и моята насока на изследвания. Ето защо още в началото ме потърсиха за съвет. Работата ми преимуществено е свързана с дължини, по-малки от десет на на минус тридесет и трета от сантиметъра. Така наречената дължина на Планк-Уилър. Все още се надявам, че ще успеем да се доберем до микроскопичния свят, където са изчезнали нооцитите. И да узнаем защо.

— Според теб — защо?

Гогърти извади купчина с листа, ситно изписани с текст и формули.

— Информацията може да бъде съхранявана в сгъстен вид дори на субмолекулно ниво. Например в самата структура на пространство-времето. Какво по същество е материята, ако не стояща вълна от информация във вакуума? Нооцитите несъмнено са стигнали до това откритие, разработили са го и… чу ли за Лос Анджелис?

— Не. Какво за него?

— Още преди да изгубим връзка с нооцитите Лос Анджелис и цялата брегова линия на юг до Тихуана изчезнали безследно. Или, по-точно, са се превърнали в нещо друго. Сигурно като последствие от някой голям експеримент. Нещо като далечна подготовка на онова, което започва сега.

Фукс кимна, без да разбира напълно за какво става въпрос, стана и си наля още чай.

— Бая зор видях да стигна при теб. Повечко, отколкото предполагах.