Кървава музика [Blood Music - bg]

— Забележително — въздъхна Фукс. — Все за същото ли става дума?

— Доколкото мога да определя.

— Какво има пред вид този път?

— Мисля, че потвърждава разработките ми, макар че тази част не е съвсем ясна. Ако е това, значи и двамата прочитаме едно и също в писмото. Препиши го и ми го покажи.

Паулсен-Фукс преписа писмото и подаде листчето на Гогърти.

Физикът кимна.

— Този път е по-подробно. — Той остави листчето и отпи от кафето. — Мисля, че се връща на нашия разговор от миналата година. Става дума за това, че вселената не е строго детерминирана, а податлива на оформяне под влияние на съответстващи на реалността хипотези, превръщайки ги по този начин в истински, пълнокръвни теории.

— Тоест, че не съществува абсолютна реалност?

— Очевидно да. Слабите хипотези, тоест тези, които не отразяват вярно онова, което става на нашето ниво на възприятие, биват отхвърлени от вселената. Напротив, добрите, силните теории въздействат върху строежа й.

— Малко объркващо за всеки теоретик.

Гогърти кимна.

— Затова пък позволява да обясня какво се е случило с нашата планета.

— И какво се е случило?

— Както казах, вселената е подложена на непрестанни промени. Всяка действаща теория е в състояние да определя реалността само за известен период от време, след което идва ред на нова.

— Преобръща каруцата с ябълки за да не потънем в самодоволство.

— Точно така. Но промяната на реалността не подлежи на наблюдение. Тя трябва да бъде извършена на ниво, което в момента е извън обсега на наблюдателя. Така че, докато нашите малки приятели нооцитите са следели непрестанно всичко чак до най-микроскопичното ниво, вселената е била лишена от възможността да се пречупва и да променя формата си. Създала се е точка на постоянно напрежение. Нооцитите изглежда са стигнали до извода, че не са в състояние да се задържат повече в макроскопичния свят и затова… как да обясня? Не съм съвсем сигурен какво точно са направили. Но когато заминали, напрежението внезапно изчезнало и това предизвикало скъсване. Нарушаване на равновесието. Възникналите промени били толкова резки, че засегнали световния баланс. Крайният резултат — една противоречаща на себе си вселена, поне в тукашните околности. От тук следва горящият сняг, ненадеждните машини, все още поносимият хаос. Поносим, единствено благодарение на… — той сви рамене. — Така поне аз смятам.

— Да го чуя.

— Защото те се опитват да спасят колкото се може повече от нас. Да ни съхранят за следващото.

— За „Големите промени“.

— Аха.

— Твърде съм стар за тези неща — поклати уморено глава Фукс. — Не зная защо, но пристигането в Англия ме върна назад в годините на войната. Сигурно така е изглеждала по онова време.

— При обсадата — ухили се Гогърти.

— Да. Но хората са деликатни същества — в химическо отношение. Ти смяташ, че смъртността намалява благодарение намесата на нооцитите, така ли?