Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Тръгваме! И ако трябва да откраднем всяка лодка и баржа в Сулан-Ку, за да се прехвърлим на юг, ще го направим! До разсъмване искам да сме на реката, а преди да е изтекъл денят, искам да избиваме псета в подножията на Киамака!
Гората беше безмълвна. Не се чуваше зов на нощни птици, а високият стръмен ръб на каньона спираше дори шепота на вятъра. Освен за краткия час, в който луната бе прекосила тесния резен небе отгоре, тъмнината беше неумолима.
Кейоке отхвърли всякакви молби да разпалят отново огньовете, въпреки че на тази височина въздухът беше смразяващ и леко облечените слуги трепереха. Войниците се опитваха да дремнат в пълно снаряжение върху влажната земя, докато други стояха на пост и се вслушваха внимателно.
Само нежелани звуци стигаха до ушите им: изстъргването на откъртени камъни и приглушеното пъшкане на катерачи, опитващи стените на каньона в тъмното. Врагът беше дошъл, но жестокото изчакване не свършваше.
Кейоке остана на барикадата, със студено като изваяно от старо дърво лице. Обречен да води сражение в място, което никога не беше виждал на дневна светлина, Бойният водач се молеше оценката на Виало да е вярна: че скалите са твърде стръмни за спускане. Засега не можеше да направи нищо повече, освен да праща стражи, които да проследят трополенето на камъчета, откъртени от дебнещите горе. Веднъж войниците му бяха възнаградени от приглушения вик и изтупване на паднало тяло. Трупът, който се беше проснал долу в каньона, беше облечен дрипаво, но личеше, че е прекалено охранен и твърде добре снаряжен, за да е разбойник. Оръжията му бяха първокласни и подпечатани със знака на оръжейник, добре известен в провинция Сцетак. Повече доказателства не бяха нужни. Тази работилница снабдяваше Минванаби от няколко поколения.
Кейоке примижа нагоре към звездите. Избледняваха. Утрото наближаваше и скоро врагът щеше да има достатъчно светлина, за да мята стрели. Кейоке знаеше, че ако срещу него се окаже Бойният водач на Минванаби Ириланди, ще разположи стрелци срещу всякаква контраатака — една от предсказуемите склонности на Ириланди беше винаги да е готов за контраофанзива. Щом се разсъмнеше, стрелците му щяха да започнат да стрелят безразборно в дефилето. Повечето стрели щяха да падат безвредно, но някои можеше и да поразят цели. Втора, но не по-малко притеснителна грижа беше липсата на билки и мехлеми. Фургоните не караха много продоволствие и с войниците не пътуваха лечители.
Щурмът започна, когато небето на изток изсветля до нефритенозелено. Първата вълна войници на Минванаби връхлетя барикадата с боен вик, който разтърси утринната тишина. Можеха да настъпват само по четирима в редица през скалистия проход и опитът им да изкатерят заграждението им донесе бърза смърт от мечовете и копията на Акома. Но продължаваха да напират, катереха се върху мъртвите си и издъхващи другари на кръвожадни вълни. Поне дузина войници на Минванаби паднаха, преди първият воин Акома да бъде ранен. Докато мечът му падаше от ръката му, друг проби с рамо напред, за да заеме мястото му.
Близо час врагът нападаше безуспешно барикадата и губеше хора — дотук стотина. Акома имаха само десетина ранени и един-единствен загинал.
Минванаби като че ли искаха на всяка цена да превземат каньона. Но защо? Каньонът беше защитим, но също така беше и капан. Минванаби щяха да платят скъпо, за да влязат, но Акома щяха да загинат, ако се опитат да го напуснат. Нападател, който не е притиснат да бърза, щеше да направи по-добре, ако стои и чака, докато защитниците не се изтощят. Кейоке си припомни какво знае за противника: Ириланди изобщо не беше глупав — беше достатъчно компетентен, за да остане Боен водач на Минванаби близо две десетилетия, — а сега почти със сигурност действаше под заповедите на Тасайо. Защо трябваше толкова опитни във военното дело хора да хабят стотици мъже? Да вземат коприната нямаше да е смъртоносен удар за Акома и със сигурност не струваше живота на толкова бойци, които щяха да бъдат пожертвани, преди слънцето да стигне зенита. Трябваше да има някаква причина, но каква?
Притеснен, Кейоке остави въпросите, на които нямаше отговор, и подмени войниците на предната линия — оглеждаше оръжията и бронята им и ги окуражаваше. После огледа оплисканите с кръв сменени войници, които смъкваха шлемовете си и миеха плувналите си в пот коси и лица в ручея. Реши да ускори подменянето. Минванаби можеха да пращат само по четирима души едновременно срещу барикадата, но неговите хора капваха бързо срещу все новите и нови противници. По-добре беше да ги сменя по-често.