Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Изведнъж зад редиците на Минванаби се надигна вик, но не последва никакъв щурм. Вместо да пратят нови войници, Минванаби неочаквано отстъпиха.
— Може би им омръзна да гледат как хората им загиват за нищо — каза задъхано Дакати.
Кейоке сви рамене уклончиво. Отстъплението не беше в стила на Ириланди — и със сигурност не и на Тасайо.
— Може би. Но защо тогава бяха достатъчно готови на жертви до този момент?
Изведнъж във въздуха изхвърча нещо, полетя към тях, тупна на земята и се затъркаля. Всички се пръснаха, за да не би да е топка, пълна с жилещи насекоми — стара обсадна хитрина.
Беше някаква торба. Кейоке даде знак и Дакати тръгна да я огледа. Вдигна я и я развърза. Лицето му посивя.
— Главата на Виало.
— Така си помислих. — Гласът на Кейоке не издаде, че изпитва същия безнадежден, безпомощен гняв. „Мара — помисли си, — с Аяки сте в ужасна опасност, а не мога да направя нищо, за да ви помогна“.
Също толкова ясно осъзнал заплахата за дома Акома, Дакати добави:
— Сложили са и въже, за да разберем, че са го обесили, преди да му отрежат главата.
При споменаването на толкова безчестен край Кейоке едва потисна трепета си.
— Виало им е казал, че е дезертьор, несъмнено. Може да е обесен, но е умрял храбро. Ще засвидетелствам това пред самия Червен бог.
Дакати кимна и попита:
— Какви са заповедите ти, командире?
Кейоке не отговори веднага. Беше неизмеримо уязвен от съдбата на вестоносеца. Каньонът беше запушен. Никой не можеше да се измъкне, за да предупреди Мара за шпионина в дома й.
— Просто се бием и убиваме колкото може повече Минванаби — каза той горчиво. — Ще умрем като мъже на Акома.
Дакати отдаде чест.
Атаките продължиха през целия ден, спираха само за да могат Минванаби да се прегрупират и да пращат свежи бойци в теснината. Вече не се преструваха, че са разбойници — редиците, които връхлитаха срещу заграждението, носеха оранжево-черна броня. Отдадени ревностно на задачата си, вражеските воини се хвърляха срещу защитниците Акома. Умираха и умираха и кръвта им намокри пръстта и я превърна в хлъзгава кал. Минванаби не бяха единствените жертви. Акома също падаха, вярно, по-бавно, но броят им се смаляваше неумолимо.
Кейоке преброи единайсет убити и още седем ранени толкова тежко, че не можеха да служат повече. Пресметна, че това е струвало на Минванаби десет пъти повече мъртви и тежко пострадали. Повече от боен отряд убити врагове щяха да се вдигнат и да запеят в негова прослава, когато душата му се изправеше на съд пред Червения бог, но го отчайваше, че ще бъде пратен пред него в поражение, че господарката му може така и да не разбере, че сигурността й е накърнена, преди да е станало твърде късно. Защото макар Люджан да се учеше много бързо и Кейоке да разчиташе на него като годен приемник за Боен водач, все още не беше изпитан в големи битки и обучението му не беше приключило.
Реши, че няма полза да се измъчва повече с тези мисли, и попита старшия слуга:
— Как са запасите ни?
Мъжът се поклони.
— Ако войниците минат на минимален порцион, храната ще ни стигне за няколко дни.
Кейоке помисли за миг, после каза:
— Не минимален. Двоен. Съмнявам се, че ще оцелеем няколко дни. Минванаби изглеждат решени да хвърлят човешки живот както пияница харчи центурии в кръчмата.
От устието на каньона се надигнаха викове. Кейоке бързо се обърна натам и мечът му изсвистя от ножницата с бързината на рефлекса. Войници на Минванаби бяха успели да заемат позиция на една издатина зад бойните си редици и обстрелваха защитниците Акома, принуждавайки ги да залегнат, докато нападателите при барикадите хвърляха щитове върху телата на падналите си другари, за да могат да прехвърлят по тях барикадата и да нахлуят в каньона.
Първият опитал се да скочи войник на Минванаби падна, пронизан от чакащо го копие, но убилият го войник бе поразен от стрела. Кейоке се обърна и извика на Дакати:
— Приготви се за излаз!
Мъжете с дакати се стегнаха в плътни редици, а Кейоке извика на войниците при барикадата:
— Изтегляй се!
Защитниците отстъпиха в плътен ред и двама войници Минванаби скочиха в разчистеното пространство зад барикадата, но рухнаха, прободени от стрелите на Акома. Стърженето на камъни и пращенето на набитите между тях клони отекна от стените на каньона, докато Минванаби се мъчеха да пробият през барикадата. Кейоке даде команда и двама мускулести слуги задърпаха въжетата, вързани за единия край на тежък дънер, главната опора на заграждението. Дънерът се наклони и барикадата поддаде. Клони и камъни изригнаха навътре и загубилите опора войници на Минванаби нападаха по очи.