Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Кейоке изръмжа в мрачно задоволство, докато Дакати поведе отряда си в атака срещу объркания и разкъсан фронт на нападателите. Свежият резерв на Акома изтласка авангарда назад. Въздухът засвистя от стрели, толкова нагъсто, че засенчиха слънчевата светлина, биеща безмилостно отгоре. Враговете не можеха да се развърнат в теснината и гъстотата им ги превръщаше в лесни мишени. След няколко мига оранжево-черните стрели спряха.
Минванаби отстъпиха и Кейоке изпрати напред следващата вълна войници. Втурнаха се към разбитата барикада и заиздърпваха мъртвите от клоните и камъните. Слугите зад тях прибираха броня и оръжие от падналите — всичко, което можеше да донесе полза на Акома. Все още годни мечове, щитове и ножове, по някоя торба с походна храна — всичко това бързо беше добавено към запасите на Акома. Други слуги събираха стрели — стрелците на Акома вече мятаха оранжево-черни стрели толкова често, колкото и зелени.
Труповете останаха да лежат голи, а войниците и слугите се втурнаха да възстановят барикадата. Вътрешно Кейоке скърбеше за резервите на Дакати, които все още се сражаваха от другата страна. Молеше се смъртта им да се окаже трудно спечелена от врага и страданието им да е кратко. Саможертвата щеше да спечели на приятелите им време да възстановят разбитата барикада и да нанесат многократно повече щети на Минванаби.
Над петдесет убити Минванаби лежаха в разчистеното пространство зад барикадата. Кейоке поправи сметките си на близо триста противници, убити или тежко ранени. Небето показваше, че половината ден е изтекъл, а позицията им не беше по-зле — може би беше дори още по-здрава, — отколкото на разсъмване.
Но никой не знаеше колко отряда са пратили Минванаби срещу тях.
Кейоке смени позицията си, за да има по-добър поглед към барикадата. Ако някои от малката група на Дакати оцелееха, за да опитат да се изтеглят, скоро щяха да го направят. Знаеше, че войниците му са добре тренирани и подготвени за плана, но неведнъж беше виждал как напрежението на битката обърква заповедите.
Чакаха под парещото слънце в безветреното дефиле, което вонеше на пот, изпражнения и смърт. Грохотът на битката отекваше от стръмните влажни стени. Минутите се проточиха, закръжиха рояци мухи. Кейоке и воините му чакаха с тревога първият зелен шлем на Акома да се появи на пътеката отвъд барикадата.
Кейоке най-сетне прие това, което бе очаквал през цялото време: Дакати и отрядът му бяха продължили щурма си, отказали се от всякакъв шанс за оттегляне. Нямаха намерение да се връщат. Дакати разбираше не по-зле от Кейоке, че рано или късно Минванаби ще ги надвият, и просто бе решил да убият колкото може повече врагове, преди да ги споходи смъртта.
Кейоке вдигна очи към небето и мълчаливо им пожела успех. Потисна скръбта за храбрите си воини, както и тревогата какво ще означава това поражение за лейди Мара, и заповяда на трима слуги и на малкото жилаво момче водоносец да се опитат да се промъкнат през барикадата. Ако Дакати беше изтласкал врага достатъчно далече, за да могат четиримата да се измъкнат под прикритието на дърветата, вестта все още можеше да стигне до имението.
Но тези надежди бяха пометени за миг, когато вълна войници Минванаби връхлетя в каньона. Мечовете им, все още плувнали в кръвта на мъжете на Дакати, отнеха живота на четиримата, преди да успеят да се обърнат и да побегнат. Малкият водоносец загина храбро, изправен срещу врага с кухненски нож в ръка.
„Туракаму дано приеме благосклонно тази храброст“, помоли се Кейоке, приел спокойно идващата неизбежна смърт. Опипа дръжката на очукания си меч, близък му като роден брат. Каква цена щеше да заплати врагът му!
Слънцето залезе. Падна безцветен здрач, задушен от спускащата се мантия на мъглата. Изтощени войници се измъкваха бавно от смяната си на барикадата и Кейоке закуцука към тях, за да прецени състоянието им. Силите му се бяха стопили. От стоте войници и петдесетте слуги, които бяха напуснали имението на Акома, по-малко от четирийсет воини и двайсет слуги бяха останали на крака, годни да служат. Повечето останали бяха мъртви — само десетина ранени войници и още толкова слуги бяха пренесени до вдигнатия набързо бивак край малкия вир. Неспирно сипещите се безразборни стрели на Минванаби все пак нанасяха достатъчно щети, за да държат мъжете нащрек. Никой не можеше да легне, за да не се окаже по-добра мишена за някой падаща стрела. Някои се опитваха да отдъхнат по двойки под прикритието на щитовете си, но от това само се схващаха, вместо да отпочинат. Повечето воини просто седяха придърпали колене до брадичките си, с присвити рамене и наведени глави, колкото може по-плътно до каменните стени на каньона.