Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ден нула [calibre 1.48.0]
Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ден нула [calibre 1.48.0]

Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:

Джон е най-добрият специален агент в Отдела за криминални разследвания към американската армия. За бойните подвизи на баща му генерал Пулър се разказват легенди. Брат му, известен ядрен физик, излежава доживотна присъда за държавна измяна. По време на посещение при него във военния затвор Джон получава спешна задача да поеме секретното разследване на шокиращо престъпление.
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 142
Перейти на страницу:

— Вътре ще е по-добре, госпожо генерал — отбеляза Пулър.

Тя погледна към младата двойка, отстъпи крачка назад и затвори след него. Тръгнаха по дълъг коридор към вътрешността на апартамента, който се намираше само на една спирка с метрото от Пентагона. Жилището беше отлично, с маслени картини по стените и елегантно обзавеждане.

— От тук ви е доста близо до службата — подхвърли Пулър.

— Да — лаконично отвърна тя.

Настаниха се в дневната. Карсън му посочи един фотьойл, а тя седна на двойно канапе срещу него.

На една стена бяха окачени нейни снимки в компанията на висши офицери и известни политици. Вероятно всеки от тях имаше принос за блестящата ѝ кариера. Пулър не беше забравил, че подобни снимки красяха и служебния ѝ кабинет.

— Хубаво място.

— На мен ми харесва.

— А пък аз все още живея като в колежа.

— Съжалявам, но май е крайно време да пораснете! — каза тя.

— Може би сте права.

— Нямам представа какви допълнителни въпроси са ви хрумнали.

— Базират се на нова информация.

— Каква нова информация? — сбърчи вежди Карсън.

— За полковник Рейнолдс — отвърна той, заковал поглед в лицето ѝ.

— Слушам ви. Или може би трябва да налучквам?

Без да сваля очи от нея, Пулър разтвори бележника. Видя как очите ѝ пробягаха по орденските му ленти. Изглеждаше впечатлена. Самият той не отдаваше голямо значение на разноцветните ленти и лъскавите парчета метал. Предпочиташе да помни акциите, заради които ги беше спечелил, но си даваше сметка, че когато отличията му впечатляват тези, които разпитва, те имат цената на злато.

— Постигнали сте доста, Пулър — неохотно призна Карсън.

— В момента искам да открия един убиец и нищо повече.

— Страхувам се, че с мен само си губите времето.

— Не мисля така.

— В такъв случай започвайте, по дяволите! Имам си достатъчно друга работа. Вече ви споменах, че утре сутрин ме очаква брифинг.

— Да ви призная, малко съм изненадан, че не сте на работното си място, за да го подготвите както трябва.

— Това не ви влиза в работата! Търпението ми се изчерпва! Имайте предвид, че разполагам с отлични връзки в ОКР.

— Сигурно — кимна той и погледна към една от снимките на стената, от която го гледаше неговият най-висш началник. — Убеден съм, че са по-добри от моите.

— Тогава започвайте!

— Разкажете ми всичко, което е споделил с вас полковник Рейнолдс, преди да замине за Западна Вирджиния. Най-вече за притесненията му.

— Вече ви казах, че Рейнолдс не ми е споменавал нищо за Западна Вирджиния! — раздразнено отвърна тя.

— Не съм забравил. Записал съм го в бележника си. Просто ви давам възможност да коригирате някои неща, преди да е станало късно.

Размениха си свъсени погледи.

— Подмятанията ви никак не ми харесват.

— Аз пък не обичам да ме лъжат.

— Това вече е прекалено!

— Прекалено е да ми се подхвърля невярна информация, която затруднява усилията ми да открия убиеца на Рейнолдс.

— Кой ви е казал, че изобщо разполагам с някаква информация?

— Аз съм следовател. Работата ми е да разкривам разни неща.

— Ако някой разпространява невярна информация за мен, аз имам пълното право да знам кой е той.

— Ако е невярна — да, но не и ако е вярна.

Карсън скръсти ръце и се облегна назад.

Това не убягна от вниманието му. Допреди миг позата ѝ беше агресивна — ръце на коленете, приведено напред тяло. Сякаш искаше час по-скоро да изяснят нещата и да се приключи с всичко. Но сега промяната беше видима.

Очевидно отгатнала мислите му, Карсън подхвърли:

— Аз съм участвала в преработването на Наръчника за техники на разпита, Пулър. Излишно е да си губите времето в опити да ме разгадаете.

— Може би имате предвид разширяване и обогатяване на тези техники, госпожо?

— Знаете не по-зле от мен, че армията се придържа към Женевската конвенция.

— Така е, госпожо.

Позата ѝ видимо се промени и вече не го гледаше директно.

Пулър реши, че е време да усили натиска.

— Добър офицер ли беше Рейнолдс?

— Да. Вече ви го казах.

— А добрите офицери спазват служебната йерархия, нали така?

— Да.

— Добре. Но ако ви кажа, че Рейнолдс е споделил притесненията си с друг човек извън преките си началници, няма ли да си помислите, че преди това вече ги е споделил пред тях? Имам предвид вас. Той е безупречният подчинен, а вие сте прекият му началник с голямата звезда на пагона — както вече го изтъкнахте.

Тя кръстоса крака и брадичката ѝ увисна леко.

— Не знам какво да ви кажа.

— Знаете, разбира се. Истината ще бъде достатъчна.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)