Чародейката

И времето се забави.

И спря.

Сфинксът увисна неподвижно във въздуха. Върховете се бяха забили дълбоко в

лъвската му кожа. Запулсираха, отначало в синьо, после в червено, а накрая в

нажежено бяло.

Точно над всяка рана плътта на сфинкса промени цвета си в тъмносин, а после

избледня до бяло и стана прозрачна. Преображението плъзна по тялото на

създанието, обхващайки го цялото. Плътта му се превръщаше в стъкло,

разкривайки костите отдолу. Сфинксът успя да ахне задавено, но кожата на лицето

му вече бе започнала да става на стъкло и под нея се виждаше белият костен

череп. Постепенно черепът и всички кости в стъкления сфинкс се превърнаха в

кристал.

А после сфинксът се стовари на пода и се пръсна на милион парченца.

Били Хлапето се наведе и бавно измъкна двата листовидни върха измежду

стъклените късчета, покрили земята. Завъртя ги в пръсти и ги пъхна обратно в

колана си. Обърна се и намигна на Марс, Один и Хел.

– Някои неща просто не се забравят – каза той и се ухили.

Глава 44

Стъпаловидната пирамида с плосък връх беше огромна.

Намираше се точно в центъра на остров Дану Талис и бе заобиколена от широка

златна равнина, която на свой ред бе заобиколена от пръстен вода. От този

пръстен навън се простираха канали като спиците на колело.

– Пирамидата на слънцето – каза Озирис. – Сърцето на Дану Талис. – Той

наклони виманата, за да могат близнаците да погледнат към необикновената

постройка.

Джош се опита да прецени размерите £.

– Колко е голяма – десет пресечки, дванайсет?

– Помните ли как ви заведохме да видите Голямата пирамида в Гиза? – попита

Изида.

Близнаците кимнаха.

Изида се обърна да погледне през илюминатора на виманата, възхищавайки се на

гигантската структура.

– Тя беше широка някакви си жалки двеста и трийсет метра. Пирамидата на

слънцето е десет пъти по толкова.

Джош се намръщи, опитвайки се да пресметне колко прави това в километри.

– Значи два километра и триста метра – каза с усмивка Софи, спасявайки го от

мъките.

– И се издига на почти километър и половина – продължи Изида.

– Кой я е построил? – попита Джош. – Вие ли?

– Не – каза Озирис. – Онези преди нас, Великите древни, са издигнали острова от

морското дъно и са създали първата пира мида. Оригиналната е била още по-

голяма. Но почти всичко друго на острова е наше дело.

Софи, която седеше зад него, се приведе напред.

– Всъщност вие колко сте стари?

– Трудно е да се каже – отвърна Озирис. – Скитали сме из Сенкоцарствата в

продължение на хиляди години; там времето тече по различен начин. Живели сме

тук хилядолетия и, разбира се, прекарахме петнайсет години на земята, докато ви

отглеждахме.

– Значи, когато казвахте, че отивате на разкопки, всъщност сте се измъквали, за

да посетите някое Сенкоцарство? – попита Джош.

– Понякога – рече Изида. – Не винаги. Понякога наистина ходехме на разкопки.