Чародейката

представа докъде стигат силите ви. През идните месеци тези сили ще растат. Ще

намерим най-добрите учители да ви обучават. – Тя се усмихна и черният £ език се

загърчи като червей в устата £. – Скоро ще можете да си създавате собствени

Сенкоцарства. Помислете си само: можете да направите свят и да го населите с

каквото пожелаете.

Джош се ухили.

– Това ще е яко. В моя свят няма да има змии.

– Щом станете владетели на Дану Талис, ще можете да имате всичко, което

пожелаете – добави Озирис.

– Вие така и не ни обяснихте какво трябва да направим, за да станем владетели –

рече колебливо Софи.

Изида се завъртя в седалката си.

– Ами нищо няма да правите. Ние просто ще ви представим като Златото и

Среброто.

– И ние няма да правим нищо? – настоя Софи. Това някак си не £ изглеждаше

правилно.

– Нищо – каза Изида и се извърна.

Близнаците се спогледаха. Нито един от двамата не £ повярва.

– Събралите се Древни ще разберат, че вие сте истинските владетели на острова

– рече Озирис. – През последните няколко хилядолетия едно-единствено семейство

управлява Дану Талис, но не винаги е било така. В началото, още преди той да

бъде издигнат от морето, Древните, а също и Великите древни, са били

управлявани от Злато и Сребро – отделни личности с необикновени аури.

– Отделни личности ли? – попита Софи и хвърли бърз поглед към брат си, чудейки

се дали той осъзнава значението на думите на баща им – на Озирис, поправи се тя.

– Не близнаци?

– Обикновено са били отделни личности – каза Озирис. – И много, много рядко

близнаци. През цялата история на острова е имало само няколко Златни и

Сребърни близнака. Техните сили били почти невъобразими. Говори се, че именно

първите близнаци започнали да създават Сенкоцарства, че можели да се движат

през самото време. Някои дори казват – изсмя се той, – че този свят бил

Сенкоцарство, създадено от тях. Но Златните и Сребърните близнаци винаги са

били истинските владетели на острова.

– Така че сами разбирате – рече Изида, – че Древните на Дану Талис ще трябва

да ви приемат за свои управници.

Софи се облегна в креслото си.

– Все ще има някой, който да възрази.

– Разбира се – каза Изида много тихо, – и ние ще се справим с тези възражения,

когато му дойде времето. – Макар че гласът £ си оставаше все така спокоен и

безстрастен, както през цялото време от пристигането им насам, в думите £ се

долавяше явна заплаха.

– Нормално ли е по улиците да има толкова хора? – обади се Джош. Беше се

навел надясно и зяпаше към града и каналите долу.

Софи видя как Изида и Озирис се спогледаха, но не казаха нищо. Взря се към

Дану Талис. Струи дим се виеха нагоре в неподвижния вечерен въздух и пулсът £

се учести.

– Гледайте! Там има пожари! Май горят някакви сгради.

– Има някакви безредици – сопна се Озирис, повишавайки гневно глас. После си

пое дълбок, треперлив дъх и продължи по-спокойно. – Има дребни граждански