Чародейката

пак в седалката си и Джош изведнъж се сети за безкрайните летни екскурзии с кола

из Америка, когато баща му караше, а майка му все се обръщаше да им дава

наставления, да им покаже някоя местна забележителност или по-често да

прекъсне някоя кавга. – Може би днес е последният път, когато ще видим всички

Древни на Дану Талис, събрани на едно място. Промяната е завладяла много от

тях и ги е направила... – Тя млъкна, търсейки подходящата дума.

– Отблъскващи – подхвърли Софи.

– Отблъскващи – съгласи се Изида.

– Но вие не сте се променили – каза Джош. – Нали?

– Не, не сме – отвърна Изида, усмихвайки се със стиснати устни.

– Макар че не всички изменения са външни – промърмори Софи.

Корабът се спусна рязко, а после спря с леко поклащане на площада пред

извисяващата се пирамида. Анпу в черно-червени керамични брони се строиха в

две редици пред виманата.

– А сега просто мълчете и правете каквото ви се каже – рече твърдо Изида.

Джош наведе глава, за да скрие усмивката си. Беше точно като при неделна

екскурзия с кола.

34 Древен шумерски храм. – Б. пр.

Глава 45

Нитен стоеше над падналия Прометей.

Още копия излетяха от мъглата, но японският безсмъртен беше бърз, и на

младини беше тренирал да се справя с мечове и стрели, отбивайки ги във въздуха.

Това бе полезно умение за един воин и като млад го правеше със завързани очи,

вслушвайки се в тихото свистене от приближаването им. Сега използва същия

номер – стоеше с наведена глава, обърнал лявата си страна – с по-доброто си ухо

– към мъглата. Можеше да чуе и най-лекия шум, свистенето на разделящия се

пред копието въздух, дори тихото скърцане при огъването на дървения прът. Най-

трудното бе да знаеш кога да реагираш. Ако реагираше прекалено рано, щеше да

пропусне копието, а ако закъснееше, върхът щеше да го прободе.

От мъглата полетяха две копия, всяко от които звучеше малко по-различно от

другото. Нитен се отпусна с полузатворени очи, проследявайки пътя им по звука.

После се раздвижи. Тоягата на Спарта в лявата му ръка отби едното копие

настрана, уакизашито в дясната разсече второто надве. Земята пред него бе

осеяна с начупени дървени пръти.

Нитен мяркаше Спартите като смътни силуети в сумрака, но никой от тях не се

приближаваше. Той се надяваше, че не са открили начин да заобиколят преградата

от коли, но знаеше, че не може да напусне позицията си, за да провери.

Дългият и горчив опит бе научил Майстора на меча да се съсредоточава изцяло

върху битката. Един миг на разсейване можеше да се окаже фатален. Воинът

трябваше да мисли само за едно. Не губеше време да размишлява за семейство

Фламел, да се чуди как се справят: така или иначе не можеше да им помогне.

Три назъбени копия изсвистяха в нощта и зад тях като дим се точеха струйки

мъгла. Той отби едното настрана и разсече второто, но третото го улучи в лявото

рамо, заби се в плътта му и цялата му ръка се вцепени. Тоягата падна от пръстите