Чародейката

– Не, Торк Алта са верни само на Хеката – отвърна Прометей. – А и без това е

по-добре човечеството да се обедини за последната битка. – Той се обърна към

Уицилопочтли. – Време е.

Без да кажат нито дума повече, двамата Древни тръгнаха по дългия, виещ се

коридор.

– Чакайте! – извика Скатах. Втурна се след тях, оставяйки Шекспир, Паламед,

Жана и Сен Жермен най-отзад.

От сенките изникнаха още Торк Алта в тежки брони и се събраха около оплетения

в корени вход към вътрешната пещера. Създанията не говореха, но в мътната

зелена светлина изведнъж проблеснаха оръжия.

– Мисля, че те искат да си вървим – промърмори Паламед.

– Не знаех, че говориш езика им – рече Уилям Шекспир с нотка на благоговение в

гласа.

Паламед поклати глава.

– Като за умен човек, понякога си твърде глупав. Когато някой – човек или

животно – оголи зъби и извади нож, дълъг колкото ръката му, това е намек.

– Ще си го отбележа – промърмори Уил.

Паламед повиши глас.

– Трябва да се махаме оттук веднага. Двамата, които ни познават и могат да

гарантират за нас – Уицилопочтли и Прометей, – си тръгнаха, а нашите рижави

приятели изглеждат малко неспокойни. Пък като гледам бивните им, не мисля, че са

вегетарианци.

Четиримата безсмъртни забързаха да настигнат останалите.

– Какъв е планът? – попита Скатах, щом се изравни с двамата Древни.

– План ли? Ще отведем Дървесния народ в Дану Талис – рече Прометей. – Ще

освободим Атон и ще свалим Древните.

– Просто така? – попита тя изумена. – Мислех ви за велики воини.

– Това е просто и ефективно – каза Уицилопочтли.

– И имаме предимството, че стратегията е нова – продължи Прометей. – Хората

никога досега не са въставали.

Коридорът стигна до огромно стълбище, виещо се нагоре по дънера на дървото.

Стъпалата бяха образувани от чепати корени, излъскани от вековете, и всяко от

тях бе с различна височина, широчина и дължина.

Прометей се заизкачва на бегом, а Уицилопочтли и Скатах го следваха по петите.

– Щом човечеството не е въставало никога преди, откъде знаете, че ще го стори

сега? – попита Скатах.

– Те боготворят Атон – отвърна Уицилопочтли. – Хората са роби на Древните от

поколения насам. Когато Атон дойде на власт, той официално ги призна за разумен

вид и им даде правата на граждани на Дану Талис.

– Много от Древните бяха против, но никой не смееше да се опълчи открито на

Атон – добави Прометей. – Имам предвид, досега. Бастет сигурно е планирала

това от векове.

– Но вие сте сигурни, че хората ще въстанат, щом се появите? – настоя Скатах.

– Така ми казаха – рече хладно Прометей.

– Кой ти каза... – започна тя, но после поклати глава. – Не, не ми отговаряй. Нека

позная: закачулен мъж с кука на мястото на лявата ръка.

– Значи той е известен и във вашето време?

– Знам нещичко за него. Знам също, че Древните няма да се дадат без бой –