Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Кракси мобилизира всички умения, придобити от дългогодишен опит, и се опитва да забави пулса си. Колкото по-бавно тупти сърцето му, толкова по-бавно ще изразходи кислорода и ще живее по-дълго. Такава е математическата формула на оцеляването. Съсредоточава се толкова, че успява да почувства тихото тупкане на най-важния жизнен орган в гърдите си и сякаш чува как кръвта се забавя във вените му.
Шейсет и девет.
Петдесет и две.
Четиридесет и седем.
Това е най-ниското, което може да постигне. Четиридесет и седем удара в минута.
Преди двайсет години можеше да забави пулса си с още десет удара, но времето на най-добрата му спортна форма е отдавна минало.
– Господин Кракси, буден ли сте?
Гласът го стряска. Вдига пулса му на над шейсет удара в минута. Звучи учтиво и особено. Английски с чужд акцент. Странно е, че се обръща толкова официално към него.
– Господин Кракси.
Идва отвсякъде около него.
– Чувате ли ме?
Някъде в тъмното има миниатюрен високоговорител. Кракси няма представа къде. Той опипва студения камък, но не успява да го намери. Запазва тишина. Фактът, че похитителят си е дал труд да монтира такова устройство, означава, че иска да разговаря с него. Е, като иска, да дойде и да го измъкне от това забравено от бога място.
Мълчанието е злато. Ако има късмет, така може да си осигури златна възможност да избяга.
– Господине! – гласът се усилва и този път Кракси различава ясно акцента.
Чуждестранен. Не европейски. Може би африкански? Не, не е африкански. Арабски.
От масивния камък се чува отегчена въздишка:
– Господине, неслучайно оставих жена ви жива. Ако отказвате да говорите с мен, сигурен съм, че мога да убедя нея.
– Какво искаш? – заговаря с напрегнат глас Кракси. – Ще ти кажа каквото искаш да знаеш.
102
ЛОС АНДЖЕЛИС
Джей Джей криволичи по тъмните улички на Гардена, после по яркоосветената магистрала продължава към Бойл Хайтс.
Време е да посети Джени Харисън. Часовникът на таблото показва малко след четири. Има само два часа до изгрева, когато клетниците от петъчната нощна смяна ще започнат да се прибират и към автобусните спирки ще тръгнат други, недоволни, че се налага да работят в събота сутрин.
Трябва да действа бързо. Голямата стара къща тъне в пълен мрак. Той спира на улицата на абсолютно същото място, както при предишното си идване. Отново остава седнал, със смъкнато стъкло, наблюдава и се ослушва, чака да види дали някой е чул колата му и ще има глупостта да провери какво става.
В четири и десет се навежда през дясната седалка, взема автомобилната щанга, която е сложил там предварително, и слиза. Бързо минава по улицата, влиза през портата и пресича двора. Проскубаната морава наоколо мирише на кучешки изпражнения и от двете страни на пътеката има разхвърляни фасове.
Джей Джей се вмъква във входа на къщата, обръща се и се оглежда. Не се вижда нищо. Няма движение. Няма шум. Няма хора. Той хваща голямата топка на входната врата и я завърта. Ако има късмет, бравата може да е стара и да поддаде малко, колкото да му позволи да пъхне щангата.
Вратата обаче е отключена. Обхваща го радост. Тази нощ Бог наистина бди над него. Той влиза във вестибюла и типичната миризма на стара къща, в която живеят много квартиранти, удря носа му. Това го отвращава. Колко подходящо лобно място за Джени Харисън. Наоколо има няколко врати – повече, отколкото предполагаше – всичките кафяви и всичките без номера.
Джей Джей отива до основата на стълбите. Изважда мобилния си телефон и набира номера, който му даде Джени. Не очаква тя да вдигне. Сигналът отлита някъде в киберпространството. Изщракване. После над главата му се чува телефонен звън.
103
ИТАЛИЯ
В мрака се чува тропане. Не силен тътен. Не тропот на галопиращи коне върху твърда земя – по-скоро шум от чукане на кълвач върху камък.
Роберто Кракси обезпокоено извърта главата си надясно. Закрещява през стената на саркофага към невидимия си мъчител:
– Какво правиш? Какво става?
Изведнъж камъните се разтрисат. В саркофага проехтява пронизително бръмчене.
– Хей!
Каменната камера сякаш всеки момент ще се срине върху него. Кракси отново прибягва до професионалните си умения. Успокоява се. Опитва се да разбере какво става. Похитителят му работи с някаква машина. Пробива дупка. С трясък въртящата се бургия прониква през стената. Прах и стружки засипват лицето и очите на Кракси. Бръмченето спира.