Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Буден съм. Дай ми само минута да се окопитя.
– Правя кафе и яйца, после трябва да тичаме. – Гория излиза от стаята. – Няма време.
– Разбрано.
Олюлявайки се, Ник се добира до банята. Чувства се полупиян. Отива до тоалетната, после застава под душа. Отначало водата е твърде студена, после твърде гореща, след това пак твърде студена. Накрая се насапунисва и се пъхва под редуващата се ту ледена, ту вряла струя. Часовата разлика и недоспиването го скапват.
Избърсва се и облича чиста мека памучна риза в синьо каре, синьо горнище с качулка и дънки „Гап“. Взема блекберито си от нощното шкафче и написва имейл на лейтенант Капелини:
Карлота,
Тази сутрин няма да съм в стаята, затова недей да идваш. Снощи малко се напих с едни хора, с които се запознах в хотела, и се оказах в другия край на града. Ще ти се обадя следобеда да се уговорим.
Благодаря.
Приятен ден.
Ник
Натиска бутона за изпращане и влиза в кухнята, където Гория тъкмо изсипва бъркани яйца и пушена сьомга от един тиган в чиниите.
– Сипи си кафе. – Махва към стъклена кана с вряла кафява течност. – В хладилника има мляко и сметана.
– На теб да ти сипя ли?
– Si. Чисто.
Ник взема две бели чаши от една полица и сипва кафе. Двамата сядат на пейки до дълга талашитена маса с изглед към голяма продълговата поляна с дървета от двете страни. Това е градина на мъж, който живее сам. Няма цветя, няма украса, само трева, която можеш набързо да окосиш и да седиш на нея, когато имаш време за мързелуване.
Снощи не успяха да вечерят и сега Ник е по-гладен, отколкото очакваше.
– Яйцата са много вкусни.
– Grazie. Италианските момчета се учат да готвят добре.
– Един ден от теб ще стане добра домакиня.
– Много смешно. Яж бързо. Трябва да действаме, за да не съжаляваме, че сме спали.
И двамата са изтощени, но знаят, че се надбягват с времето. Ако похитителят на Кракси се е добрал до същата информация, която те научиха от Ерика, със сигурност скоро ще стигне до учения, на когото бившият карабинер е дал да анализира ДНК от плащаницата.
В шест и четиридесет и пет Ник и Фабио вече пътуват на югоизток по улица „Антонио Киеза“ и булевард „Гарибалди“. Малко след седем излизат на Северната околовръстна магистрала и доста бързо стигат до пункта за таксуване по посока Милано, където голям камион е спукал гума. Шосето е покрито с гумени парчета. Ядосани шофьори свирят с клаксоните, докато минават покрай закъсалата машина като рибни пасажи, заобикалящи тромав кит.
В 7,15 излизат при Кивасо, а когато тихо затварят вратите и тръгват към малка самотна къща в края на грамадно имение, вече е 7,35.
– Онзи замък отзад – обяснява Фабио, като посочва постройка с червени тухлени стени и зелени капаци на прозорците – се казва „Кастането По“. Това е родният дом на Карла Бруни.
Ник поглежда безупречно поддържаното имение.
– След като си отрасла на такова място, изглежда логично да се омъжиш за президент, за да запазиш начина на живот, с който си свикнала.
– Но точно пък за Саркози? – Гория свива рамене и продължава към къщата. – Не мога да си обясня защо една красива италианка би избрала френски гном.
Отваря черната метална порта и двамата се приближават по алеята, постлана с кехлибареножълти камъчета, до триетажната къща с прекрасна гледка към тучните торински възвишения и околните лозя.
Италианецът кимва към черния „Мерцедес SLK“ от едната страна.
– Това е неговата кола. Значи си е вкъщи.
Ник протяга ръка към кръста си и опипва пистолета, който снощи получи от частния детектив.
Гория вдига огромната месингова халка, висяща по средата на лъскавата черна врата, и почуква силно. Бръква в джобчето на якето си и изважда фалшива служебна карта.
– Карабинери! Signore Сакони, отворете!
Ник се отдалечава от вратата и тръгва около къщата. Надниква през прозорците на долния етаж, после се връща отпред.
– Няма признаци на живот, но на втория етаж един прозорец е отворен.
Гория прибира картата за самоличност и поглежда водостоците и перголата. Досеща се какво трябва да направи.
108
ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА КАРАБИНЕРИТЕ, ТОРИНО
Лейтенант Карлота Капелини се чувства като претоплен труп. Почти цяла нощ не спа – успя да задреме едва след като видя фирмената кола на Фабио Гория да взема Ник Каракандес от хотела и да пристига пред дома на частния детектив.