Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Сега отново е на работа. Подрежда бюрото си. Прочита докладите на екипа за наблюдение и научава, че американецът и новият му италиански приятел току-що са тръгнали от Торино към една къща в околностите на Кивасо. Поглежда компютъра и пак прочита пълното с глупости съобщение на Каракандес, в което той обяснява как се бил напил извън града и щял да ѝ се обади по-късно. После набира номера му от стационарния телефон на бюрото си.
– Buongiorno, Ник. Пак съм аз, Карлота. Обади ми се, ако обичаш, възможно най-скоро. Имам важна информация.
Това е лъжа, разбира се. Но тя знае, че ако не се свърже с него бързо, съвсем ще го изгуби. А това не бива да се случва. Не сега. Не и след снощните събития.
Капитан Джорджо Фуско ѝ дава знак през прозореца на кабинета си, разположен точно срещу бюрото ѝ. Това е един от рисковете да си винаги пред погледа на шефа. Карлота зарязва заниманията си и вяло отива при него. Наднича през вратата.
– Капитане?
– Влез. – Той кимва към мъж със сив костюм и късоподстригана черна коса, който седи в ъгъла на черно кожено кресло. – Това е Паоло. Работи в ръководството на РОС и е мой близък приятел.
Непознатият кимва учтиво:
– Ciao.
Немигащите му кафяви очи не показват особен интерес към нея.
Фуско отива при вратата и проверява дали е добре затворена. После казва:
– Роберто Кракси е бил забелязан в Торино вчера.
– Това не е новина, господин капитан. Известно ни е, че той и жена му наскоро са се прибрали във вилата си. Поставени са под наблюдение.
– Засякохме го на охранителните камери с помощта на софтуер за лицево разпознаване – намесва се Паоло.
Бръква в джоба на сакото си и изважда няколко цветни снимки. Разперва ги като ветрило и ги показва на Карлота. Тя поглежда снимките.
– Какво е правил?
– Изтеглил е пари от банкова сметка, за чието съществуване не знаехме, и вероятно е правил и други неща. – Паоло отделя няколко снимки. – Докато хората ни стигнат на място, беше изчезнал.
– Във вилата ли се е върнал?
Паоло свива рамене:
– Може би. Вчера нямахме достатъчно свободни хора.
– Министър-председателят беше в съда – обяснява с усмивка капитанът. – Още обвинения за секс с непълнолетни и корупция.
– Проверихме вилата на Кракси преди час – казва другият мъж. – Празна е, но Кракси и жена му са били там през последните двайсет и четири часа.
– Пак ще го засечем – обещава Карлота, като се старае да звучи уверено.
– Не съм толкова сигурен. – Паоло посочва с пръст една от снимките в ръката на Капелини. – Познавате ли този човек?
Тя поглежда мургавия мъж със спортна фигура и черен анорак.
– Ето го пак двайсет минути по-късно, с червено яке – добавя Паоло, като показва друга снимка.
Тя ги оглежда и поклаща глава:
– Не съм го виждал досега.
– Не е ли дошъл с американеца, когото имате за задача да забавлявате?
– Не, доколкото знам. Лосанджелиският полицай пристигна сам.
Капитанът добавя:
– Но тук му помага един местен частен детектив, когото познаваш. Фабио Гория.
Паоло вдига вежди:
– Способен полицай. Жалко, че го изгубихме.
– Какъв е според вас този чужденец? – пита Карлота, като му връща снимката.
– Голям проблем. Това е той. Ако не се беше доближил толкова много до Кракси, нямаше да го забележим. Засякохме го със софтуера за разпознаване – без тази техника щяхме да го пропуснем.
Мобилният телефон на Карлота иззвънява. Тя вдига, без да пита за разрешение:
– Si.
Двамата мъже се вглеждат в лицето ѝ, опитват се да разберат какво става. Тя закрива апарата с ръка и обяснява:
– Гория и американецът са пред дома на Марио Сакони, учен от Sezioni Investigazioni Scientifiche3. Изглежда, че се канят да влязат с взлом.
3 Отделът за научни изследвания към РОС, специализиран в предварителен оглед на местопрестъплението. – б. р.
109
Черният метален водосток е добра стълба. Монтиран е по времето, когато собствениците са се бояли повече от проливните дъждове, отколкото от обирджии, и се намира достатъчно близо до отворения прозорец, за да позволи на Гория да се качи и да стъпи на каменния перваз.
Той предпазливо се промъква по перваза и вижда, че в леглото има мъж и жена. За секунда си помисля, че спят, но после забелязва червената река, която ги разделя. Завърта се странично, опира се на рамката и застава на коляно. Като притиска длани в стъклото, леко повдига прозореца, провира крак през процепа и се прехвърля в стаята.