Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
През дупката прониква лъч светлина с дебелината на молив. Той се премества надясно и допълзява до дупката, като се опитва да надникне навън с лявото си око.
Отвън наднича друго око, черно като душата на дявола.
Сърцето на Кракси се разтуптява.
– Дръпни се – заповядва хладно похитителят.
Кракси се отдръпва назад.
Монахът оставя акумулаторната бормашина на земята.
– През тази дупка ще ти влиза въздух. Ако ми кажеш истината, ще се обадя в полицията и ще дойдат да те освободят. Ако не, след като убия жена ти, ще дойда да те довърша.
Монахът прибира бормашината, която купи в Торино, след като Кракси му се изплъзна първия път, излиза от старата църква и се връща при колата. За следващия етап от задачата ще му трябват различни инструменти. Много по-различни.
104
БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС
Четири позвънявания на телефона са необходими на Джей Джей, докато установи от коя стая се чуват.
Той прибира апарата в джоба на панталона си и оглежда вратата, пред която стои. Тя е евтина и паянтова. Нискокачествено парче шперплат, оборудвано с обикновена ключалка. Със сигурност няма да издържи натиска на щангата. Може да я разбие дори с ритник.
Още не. Той сяда търпеливо на пода отвън и се ослушва. Телефонът най-вероятно я е събудил. На него му трябва тя отново да заспи. Трябва му спокойна и отпусната.
Джей Джей се ослушва за шум от използване на тоалетната. За звук от телевизор или свирене на завиращ чайник.
Не чува нищо. Минават четиридесет минути. Две хиляди дълги секунди се изнизват, преди да се увери, че всичко е наред, и да пъхне щангата между вратата и касата. Действа внимателно. Оставя метала бавно да проникне в меката дървесина, да влезе дълбоко в пролуката между вратата и рамката. Работата е трудна и на челото му избиват капки пот. Най-сетне наглася инструмента в подходящата позиция. Уверява се, че има достатъчна опора – достатъчно добър лост – за да отвори вратата. С едно рязко движение натиска щангата наляво, като същевременно блъска вратата с дясното си рамо и бедро.
Тя се отваря, като силно се блъска в стената. Достатъчно шумно, за да събуди Харисън. Забравя да затвори вратата и нахлува вътре. В стаята е тъмно. Има легло, диван, прозорец и умивалник. Но нито следа от Джени. Завърта се. Друга врата.
Отваря я. Малка баня. Тя не е там. Джей Джей стои объркан в мрака. Отстъпва назад до разбитата врата и я затваря. Стените в къщата са тънки като картон. Вероятно и хората от съседните стаи са чули трясъка.
Джей Джей светва лампата. Телефонът е на пода до леглото. Сигурно го е изпуснала. Излязла е без него. Разсеяност, която спаси живота ѝ. Засега.
105
ТОРИНО
Много време е минало от последния път, когато бившият войник Роберто Кракси бе принуден да лежи в собствената си урина.
Ако паметта не му изневерява, това се случи преди двайсет години в Неапол. Една операция срещу Камората12 не протече по план и той и хората му трябваше да лежат почти цял ден в едно сметище.
Уби трима души в последвалата престрелка. Какво не би дал да можеше да убие и сега!
Саркофагът, в който е затворен, изглежда непробиваем. Беше успял да се обърне по корем, да се изправи на колене и да натисне тежката плоча отгоре. Но тя не помръдна.
Нито милиметър. Похитителят го няма от доста време и Кракси знае съвсем точно къде е в момента и какво прави. Такъв звяр няма да има нужда от много време, за да прекърши човека, при когото е отишъл. Един мекушав учен. Тогава врагът ще научи истината. Ще научи, че Кракси не му е казал всичко. Че го е забавил.
Най-големият страх на италианеца е какво ще предприеме мъчителят му след това. Независимо дали господарят му е някоя голяма корпорация, или фанатична религиозна групировка, няма да остави нещата така. Ще трябва да унищожат всичко и всеки, свързан с оскверняването на плащаницата, остъргването на засъхнала кръв от плата и ДНК изследването, дало най-ценната генетична информация в цялата история на човечеството.
Кракси поема дълбоко въздух и още веднъж с всички сили натиска непомръдващия камък. Трябва да излезе. Трябва да се измъкне. Да избяга, преди да е станало късно.
12 Една от най-големите и най-стари криминални организации в Италия, със седалище в Кампания – региона около Неапол. – б. р.