Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Ще го оправите ли? – обнадеждено пита Ейми и се навежда към екрана.
– Абсурд. – Той се обляга назад и скръства ръце, втренчен в редиците от символи с очевидно възхищение. – Зомбиран е.
– Какво?
– Изглежда, че някой хитър хакер е проникнал през защитата, изтеглил е всичко от компютъра ви и го използва дистанционно за свои цели. – Барни се пресяга и издърпва кабела. – Трябва да се постави под карантина и да се почисти. Незабавно.
Новината кара Ейми да се почувства като изнасилена.
– Нашият човек сигурно вече е разбрал, че се опитваме да го разкрием. – Барни звучи като хлапе, което си играе на стражари и апаши. – Сигурно е вкарал в системата ви и червеи и троянски коне. Те са унищожили по-голямата част от програмите и вероятно пренасят заразата на други места. – Той вдига компютъра от бюрото. – Приберете се вкъщи, доктор Чан. Ще видите това бебче отново в понеделник, ако изобщо го видите. Ще ви поръчаме нов компютър.
97
ЛОС АНДЖЕЛИС
„Бел-ла-пица“ е нов ресторант съвсем близо до къщата на Мици. Поредната зле скалъпена игра на думи с инициалите на града – Л. А., и италианската дума bella, „хубава“.
Мици и момичетата са тук по няколко причини. Първо, вкъщи няма нищо за ядене. Второ, не са идвали тук преди – с други думи, не са идвали с Алфи. И трето, което е най-важното, до края на месеца предлагат петдесет процента намаление на цените и безплатна чаша вино към всяка поръчка.
Хилавата като върлина чернокоса сервитьорка стои отстрани и записва поръчката:
– Две диетични коли и чаша кианти. Едно чесново хлебче. Една супа минестроне. Едни панирани гъби. За основно една среднотънка „Нептун“ без аншоа. Една голяма дебела „Пеперони“ с яйце. И... – Мици поглежда менюто, за да реши какво да вземе за себе си. – ... една малка лазаня с нарязана зелена салата и без пържени картофи. Това е.
Докато момичето трескаво драска в бележника си, тя си дава сметка, че започва да възприема маниерите на Тайлър Картър. Без излишни любезности, само фактите.
– Благодаря – добавя бързо след отдалечаващата се сервитьорка. – Благодаря за помощта.
Когато имаш да съобщаваш лоша новина, най-добре да го направиш в самото начало и бързо. Веднага щом Джейд и Амбър получават напитките си, Мици им я казва:
– Днес гледаха делото срещу баща ви. Пратиха го в затвора. За трийсет дни.
Тя отново се наругава мислено. Пак прозвуча като Картър.
Амбър изпуска сламката от устата си:
– Татко е в затвора?
– Сега ли? Вече? – Джейд звучи по-скоро подразнена, отколкото разстроена.
Мици хваща и двете за ръцете и отговаря:
– Да. Излежава присъдата си от днес следобед.
Джейд дръпва ръката си и възкликва:
– О, не! Горкият татко.
Горкият татко? Мици прехапва езика си, за да не каже нещо неподходящо.
Амбър мълчи. Не помръдва. Не докосва кока-колата си. Просто се вглъбява в мислите си, несъмнено мъчителни и объркващи.
– И за какво е всичко това? – Джейд разперва ръце и лицето ѝ почервенява от гняв. – Да празнуваме ли си ни довела?
– Не. – Гласът на Мици е твърд, но спокоен. – Доведох ви, за да бъда с вас. За да ви покажа, че животът продължава.
– Не и за татко. – Джейд се изправя и хвърля салфетката си върху масата. – Аз няма да участвам в това. Няма да седя тук, в този ресторант, докато баща ми е в затвора и сигурно няма какво да яде.
Мици се изправя срещу нея.
– Напротив. Сядай веднага.
Разговорите на съседните маси стихват.
Джейд поглежда предизвикателно майка си:
– Тръгвам си. Отивам си вкъщи и ти няма да ме спреш.
– Никъде няма да ходиш. Сядай! – заповядва Мици с нетърпящ възражения тон.
– И какво ще направиш? Ще ме набиеш ли? Или ще извикаш приятелите си полицаи? Ще ги накараш да ме вкарат в затвора като татко?
Мици мобилизира цялата си воля да не удари плесница на дъщеря си, да я разтърси и да ѝ каже да се държи като голямо момиче – да види всички страни на проблема и да разбере, че и на нея не ѝ е лесно.
– Хайде! – Джейд се изпречва пред нея. – Знам, че искаш да ме удариш. – Подава лицето си. – Направи го, ако така ще се почувстваш по-добре.
Между масите се приближава дребен мъж на средна възраст. Зад него идва хилавата сервитьорка.
– Съжалявам, но ще ви помоля да напуснете – казва мъжът, като поглежда плахо Мици; после махва с две ръце към вратата, сякаш се опитва да прогони някакво мръсно животно. – Вървете си, ако обичате. Веднага.
Тя не се опитва да спори. Взема палтата и тръгва. Всъщност човекът ѝ прави услуга. Сложи край на скандала. Въпреки че ги изхвърлиха на улицата, трите пак са заедно.