Тайната на Торинската плащаница

– Мици, Ник се обажда.

– Здравей, Ник. Сварваш ме в лош момент.

Той вече се е досетил за това от гласа ѝ. Освен това се чува, че тя пътува нанякъде с колата – има шум от улично движение, едното момиче ѝ крещи нещо, другото плаче.

– Извинявай, Миц, едва те чувам. Обади ми се, когато можеш. Тук се случиха странни неща и искам да те информирам.

– Тук се случват още по-странни – казва тя, като повишава глас. – Ще ти се обадя, когато имам възможност.

Връзката прекъсва. Ник прибира телефона и измърморва:

– Изглежда, че и шефката ми е имала труден ден.

– Всички имаме трудни дни от време на време – казва Гория, като рязко завърта волана, за да избегне една дупка. – Но понякога трудните дни оставят хубави спомени. За мен най-щастливото време в брака ми беше, когато живеехме трудно и нямахме нищо. С жена ми ядяхме само супа и лягахме да се топлим и да се любим в кревата. – Обръща се и се усмихва на Ник. – Женен ли сте? Нали разбирате какво искам да кажа?

– Да. Разбирам.

Гория усеща, че спътникът му иска да сменят темата, и добавя:

– Утре пак трябва да се срещнете с карабинерите. Не бива да отивате.

– Прав сте. Тяхното маце ще отиде в хотела в девет.

– Трябва да измислите някакво оправдание и да ѝ се обадите. Да ги отклоните от следата.

– Мога да кажа, че съм се напил някъде и ще се прибера по-късно следобеда. Какво мислите?

Гория се усмихва:

– Ще свърши работа. Ще си помислят, че сте си намерили другар по чашка.

– Това си е самата истина.

Частният детектив размахва строго пръст като учител:

– А, не. Аз не съм такъв приятел. – Поглежда часовника си. – И дори за мен е малко късно да ви намеря подобен.

– Не е необходимо. В последно време моята компания ми стига.

Преминават през града на северозапад и стигат до тихото градче Венария Реале. Гория живее в малка нова къща, скрита зад висока метална ограда с желязна порта. Той натиска копчето на дистанционното. Портата се отваря и зад нея се открива входа на дълъг гараж.

Ник инстинктивно поглежда назад, докато влизат. Вижда преминаващи фарове, но не изглежда някой да ги следи.

– Тук сме в безопасност. Можете да сте спокоен. – Гория изгася фаровете и слиза. – Имам камери и алармена система навсякъде около къщата, необходима мярка при моята професия. – Отива при една метална кутия върху бетонната стена и натиска няколко копчета. – Активирах я. Нищо не може да премине, без да я задейства.

– Като заговорихме за безопасност, имате ли някакво оръжие, което можете да ми дадете? – пита Ник, след като влизат в хладната тъмна кухня.

– Разбира се. – Неоновата лампа светва. Италианецът отваря голям стоманен хладилник, бръква в чекмеджето и се изправя, държейки бутилка в едната ръка и пистолет в другата. – Бира и „Берета“, как ви се вижда обслужването?

– Идеално.

Телефонът на Ник иззвънява в джоба му.

Гория оставя пистолета и бутилката „Перони“ върху кухненския плот и отива да вземе бира и за себе си.