Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Най-възрастният забелязва младата жена и прекъсва молитвата. Останалите монаси се обръщат като задвижени от обща телепатия и я оглеждат слисани.
— Помогнете ми, помогнете ми — обръща се тя към тях, — трябва да стигна колкото се може по-бързо до пристанището на Кан.
Никаква реакция.
— Моля ви за помощ.
Един дребен монах слага пръст на устните си, за да й даде да разбере, че трябва да пази тишина.
Няколко братя я наобикалят и без да отронят дума, я хващат за лактите и я изтикват от параклиса. Дребният монах взема една плоча, на която написва:
„Дали сме обет за мълчание и за целомъдрие. Тук не може да влизат жени и да се вдига шум.“
Подчертава всяка дума и накрая — цялото изречение.
По дяволите, мисли тя, ще ме оставят на произвола на съдбата заради религиозните си принципи.
— Става дума да помогнете на човек в опасност. Нима като на всяко човешко създание не ви се вменява в дълг да спасявате хората, изпаднали в беда? Особено жените и децата. Аз съм жена, освен това съм и сираче! Ваш дълг е да ми помогнете.
Дали петата мотивация ще сработи?
Дребничкият монах изтрива написаното на плочата и написва с едри букви: „Нашият дълг е да живеем в мир с Господа Бога.“
Изтощена, ранена, мокра до кости, Люкрес ги оглежда подред. Изговаря думите отчетливо, сякаш се обръща към глухонеми.
— Значи сте по-лоши от другите. Ще ме изоставите от страх да не наруша спокойствието ви! Знаете ли какво? — избухва тя. — Ще добавя едно ново квадратче в списъка си. След номер 8 — наркотиците, и номер 9 — личната страст, ще впиша под номер 10 религията.
Монасите се споглеждат въпросително.
После й хвърлят снизходителен поглед. Монахът с плочата й предлага да седне. Донася една хавлиена кърпа и й я подава. Тя бавно се съблича.
Двама монаси си разменят ужасени погледи.
Забелязал раната на бедрото й, един монах изважда анкерпласт и след кратко колебание го лепва върху раната. След това й предлагат суха дреха — роба от груба аба. Тя приема.
Един млад монах й налива чашка лерински ликьор. Тя го гаврътва на един дъх, за да се подсили, и открива, че има много приятен вкус.
Усмихвайки се, духовникът й отправя успокояващ поглед. Написва с тебешир на плочата:
„Защо сте тук, госпожице?“
— Избягах.
Той изтрива написаното и написва, усмихвайки се пресилено.
„Полицията?“
— Не, хората от отсрещния остров!
„Значи сте пациентка от болницата «Света Маргарита»?“
— Не, журналистка съм от вестник „Съвременен часовой“.
Монахът се взира в големите й изумрудени очи, като че ли за да разбере по-ясно създалото се положение.
— Знам, че не е много за вярване — отвръща тя, — но разследвам случая с невропсихиатъра-шампион по шахмат, умрял от любов в прегръдките на датски топмодел. Аз съм журналистка и не съм луда.
Как може човек да докаже, че не е луд? Не е възможно.
— Тя казва истината.
Появява се един мъж, облечен в джинси и пуловер. Въпреки че не носи черните си кожени одежди, тя го разпознава — това е Гняв Господен, шефът на Пазителите на добродетелта.
— Аха, познахте ме. Кажете им, че не съм луда.
— Не е луда.
Без да я изпуска от поглед, той добавя:
— Тя е приятелката, с която имах среща. Просто е сбъркала вратата.
В погледа на монаха се чете съмнение. Но този език му е понятен. Гняв Господен със сигурност знае, че е по-добре да изрече достоверна лъжа, отколкото сложна истина.
„Можете да останете тук, но ще ви струва четирийсет евро на ден“, изписва той на плочата.
— Може ли да ползвам телефона? — пита Люкрес обнадеждено.
— Те нямат телефон — отговоря Гняв Господен.
— Какво правят, ако изникне някакъв проблем?
— Те никога нямат проблеми. Вие сте първият „проблем“, с който се сблъскват от векове насам. Свети Онора е място, на което са спестени световните неразбории. Да не забравяме, че по телефон се приказва, а те са дали обет за мълчание.
— Логично, трябваше да се сетя.
— Не искат да бъдат изкушавани от шумотевицата навън. Тук няма телевизия, нито интернет, нито радио, няма жени. С една дума — истинско спокойствие.
Гняв Господен си придава полупрезрително, полувесело изражение.