Върховната тайна

Приятно ми е, като прави това.

— Изтърканият трик на мобилния телефон. Понеже го оставяте на вибрация, знаех, че звъненето няма да предупреди похитителите ви. Трябваше само да се обадя на телефонни услуги и по метода на триангулацията да пресметна ъглите на трите клетъчни предавателя, които отговориха на обаждането ми, за да определя местоположението ви — болницата „Света Маргарита“. Полицията не искаше да се меси. Тогава се обърнах към тук присъстващия наш приятел, за да ни заеме въздушното си превозно средство.

Милиардерът с гордост показва въздушния им кораб.

— Това не е превозно средство, а Мими!

Люкрес вдига поглед и с ръка на очите разпознава лицето на Самюел Финшер върху издутия от горещия въздух балон. Дори да искаше да забрави обекта на разследването си, гигантското лице на жертвата бе тук, за да й го припомни.

— Хиляди благодарности, господин „безделен милиардер“!

Жером Бержерак поглажда мустаците си.

— Все по-малко безделен благодарение на вас, скъпа Люкрес… Късметлийка! Приключенията. Най-силната мотивация. Рискът. Преодоляване на препятствията. Раздаване на правосъдие. Надявам се, че си давате сметка за късмета си?

— Понякога това си има своите дребни неудобства — въздиша тя, смучейки драскотината на ръката си, причинена от скалите по време на падането.

Той й подава сандвич, направен от средата на хляба и тънки парчета бяло пилешко месо, майонеза, кръгчета домат, краставица, листа от маруля, сирене чедър, кисели краставички. Тя изведнъж си дава сметка, че от началото на разследването е яла каквото й падне и когато й падне.

— Да имате случайно цигара?

— Забранено е да се пуши в балон. Заобиколени сме от леснозапалими неща.

Изидор оглежда с бинокъл повърхността на морето. Там долу Умберто се изправя и поглежда към тях, като се държи за главата.

Люкрес хвърля поглед към коша на балона, върху който е изписано името „Мими“ сред гирлянд от лаврови клонки.

— Къде е кормилото?

— Това не е дирижабъл. Когато летите с балон, не знаете предварително къде ще се приземите. Оставяте се на вятъра. За настоящата мисия обаче поставих този модифициран мотор за скиджет, за да ви открием по-лесно. Благодарение на него успяхме да се задържим точно над вас и пак с него ще се върнем на брега.

Натиска стартера, за да задвижи мотора, но успява само да го накара да се „разкашля“.

— Сега не е моментът да ни правиш номера!

Жером напразно се бори с машината.

— Ето че пак станахме най-обикновени въздухоплаватели — обяснява той с примирение. — Единственото, което можем да сторим, е да се издигаме и да слизаме, докато попаднем в някое въздушно течение. Доста хазартно, нали? Докато изчакваме вятъра, който да ни понесе към твърда земя, да вдигнем тост за екстремната спасителна операция. Всичко е добре, когато свършва добре.

Той отсича гърлото на една бутилка с моряшка сабя и им подава чаши.