Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
— Къде се намираме?
— Пред ателието на параноиците.
Ариан поздравява с превземки камерата вляво от нея и след няколко прещраквания на металните ключалки вратата се отваря.
Вътре Люкрес открива стотици плотове, на които болните работят на компютри и на разни сложни машини.
— Параноиците толкова се страхуват да не ги нападнат, че постоянно изобретяват суперусъвършенствани охранителни механизми. Това бе великата идея на Финшер — да оползотвори психологическите странности на болните.
Силно впечатлена, Люкрес оглежда хората наоколо, страстно заети с чертежите на сложни машини, и разбира, че движени от натрапчивите си мисли, те са много по-полезни и мотивирани от всеки друг „нормален“ трудещ се.
— Те не работят заради парите. Не работят за пенсия. Не работят за слава. Работят, защото това им доставя най-голямо удоволствие.
Люкрес открива и нещо, което й изглежда направо неуместно — всички се трудят с усмивка на уста. Някои си подсвиркват или си тананикат весело.
Почти „неприлично“.
— Финшер казваше: „Лудостта е разбеснял се дракон, пораснал в главите ни. Ние страдаме, защото се мъчим да убием натрапника. А вместо да го убиваме, ще бъде по-умно да го използваме, като го яхнем. Така ще ни отведе много по-далеч, отколкото можем да си представим.“
Ариан повежда Люкрес между редиците. Пациенти с най-разнообразни изражения са се навели над чертежи с различни размери, изпъстрени със сложни формули.
— Тези пък са аутисти. Малцина знаят, че някои от тях са изключителни в изчисленията. Докато ние пресмятаме, използвайки предимно краткосрочната си памет, те си служат и с постоянната памет. Те определят и изчисляват габаритите на машините.
Аутистите ги поздравяват мимоходом и веднага потъват в научните си пресмятания.
После двете отиват на едно място, където хора в снежнобели престилки и лампи на челата като на зъболекари работят над малки модели на машини.
— Маниаците сглобяват машините, проектирани от параноиците и изчислени от аутистите. Те наистина са изключително старателни. И съвършено точни.
Изплезили езици, мъже и жени сглобяват пластмасови и метални части, като многократно проверяват дали подредбата е съвършена.
— След това пак идва ред на параноиците, които се занимават с изпитанията на материала. За тях не съществува излишно изпитание. Затова отчитаме 0,0001% некачествен материал. Световен рекорд.
Болните оглеждат под лупа всяка част, проверяват безгрешната работа на маниаците и подлагат на тестове здравината на сглобките.
— За какво служи всичко това? — осведомява се журналистката, прихлупвайки две парчета от вечерната си рокля, за да не привлича излишно внимание върху бедрата си.
— Тези машини се продават. Изнасяме ги по целия свят. Носят пари, много пари. Не сте ли чували досега за жилищните охранителни системи „Крейзи Сикюрити“?
— Крейзи…
— На английски означава „луд“. Никой не може да каже, че мамим клиентите — разхилва се Ариан.
Люкрес наблюдава група параноици, въоръжени с оптически мерници. С помощта на лазерен лъч те пробиват микроскопично гнездо, в което наместват миниатюрен електронен елемент.
— Смътно ми напомня нещо. Май че съм виждала някаква реклама във вестник. „Крейзи Сикюрити — сигурност в дома ти“. Така ли беше?
— Точно така. Всички изделия на „Крейзи Сикюрити“ се правят на остров Света Маргарита.
Ариан показва един сектор, в който машините се сглобяват от маниаци и се подлагат безброй пъти на проверки от параноици. После се опаковат в многопластови найлонови торби и се редят в специални подсилени кашони.
Лудница, превърната във високотехнологичен завод…
— Финшер успя да издигне пристройките благодарение на приходите от продажбите на системите „Крейзи Сикюрити“. Това е положителен омагьосан кръг. Колкото повече произвеждаме, толкова по-богати ставаме; колкото сме по-богати, толкова повече ателиета строим за болните и толкова повече произвеждаме.
— Но те работят безплатно?
— Парите не ги интересуват. Искат единствено да покажат способностите си. Ако им предложим да си отдъхнат, има опасност да станат агресивни!
Люкрес гледа ентусиазираните пациенти, които работят усърдно и непрекъснато обмислят как по-добре да изпълнят задачата си. Хрумва й мисълта, че Финшер може би е открил нов вид труд — „мотивирания труд“.