Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Люкрес търчи колкото й сили държат. Но онези вече я настигат. Няма избор. Предпазвайки свитата в юмрук ръка с дебелия шаяк, тя счупва някакъв стъклопис, изобразяващ свети Онора, и побягва към морето.
Веднъж вече водата я е спасила, може би ще я спаси и този път. Мъглата все така не се е вдигнала и я обгръща, скривайки я от погледите на преследвачите. Съблича дебелата шаячна роба, която спъва движенията й, хвърля се във водата и с отличен бруст се отдалечава в открито море.
И тъй като сега вече не остана нито един остров, на който да се приютя, ще се наложи просто да бягам.
Умберто, който чака на корабчето завръщането на тримата болни, я забелязва и пали двигателя.
Тя плува все по-бързо в мъглата. Шумът на мотора се усилва.
Няма ли да свърши това най-сетне?
„Харон“ с лекота настига младата жена.
Тя продължава отчаяно да плува с неотслабващо темпо.
Без да спира мотора, Умберто блокира руля и застава на ръба на лодката, за да я хване с куката.
Тя продължава да плува.
Той вдига куката.
Тя се гмурва, изплува отново. Той се подготвя… и получава удар по главата.
Изненадана, журналистката се задържа над водата, вдига глава…
101.
Мишката Фройд най-сетне стигна до това, което толкова силно желаеше — лоста, който щеше да пусне ток през мозъка й. Тя изпъна предните си лапички и…
102.
… и се хваща за една котва!
Какво прави тази котва в небето? Отгоре чува познат глас.
— Качвайте се бързо, Люкрес!
Изидор.
С най-голямата скорост, на която е способна, тя се набира по въжето, вързано за котвата. Вижда съдружника си в разследването и зад него един друг силует — Жером Бержерак. Притекли са й се на помощ с балона, украсен с портрета на Самюел Финшер. Милиардерът й целува ръка.
Тя се сгушва в дебелия си колега и потъва в прегръдките му.
— Изидор.
Люкрес.
— Толкова съм… (щастлива) доволна.
— Ами аз… толкова се притесних за вас.
Двамата се притискат един към друг.
Вероятно е кармично — когато съм с този мъж, се чувствам по-добре. Сигурно ми е бил баща, съпруг, брат или син в някой предишен живот.
Той я притиска силно до себе си.
Това момиче ще ми създава само неприятности.
103.
Мишката натисна силно лоста. Получи един, два, три, четири токови удара. Толкова беше хубаво! Не можеше да спре.
— Фройд напълно си ги заслужи — заяви Финшер.
„На прав път сме!“ — въодушеви се Жан-Луи Мартен.
Двамата наблюдаваха Фройд: единият — с човешки поглед, другият — с помощта на обектива на видеокамерата.
Мишката вдигаше и спускаше лоста, като че ли помпаше мускули с малък гладиатор, пригоден за ръста й. Впрочем бицепсите й започваха да се очертават, с такава стръв се отдаваше на упражнението.
„Но тя не спира!“
Червените очички на Фройд се бяха изцъклили от възбуда, в крайчеца на муцунката му се процеждаше слюнка и образуваше фини капчици по мустачките му. Той хриптеше от щастие, без да престава да натиска лоста, като че ли съжаляваше, че всеки път получава само един удар. Отначало лостът издаваше звук, напомнящ на свредел, а при сегашния бесен ритъм скърцаше като кречетало.
— Трябва да изключим тока.
Самюел Финшер натисна копчето.
Мишката спря поразена, като изпаднала в шок.
„Изглежда зашеметена.“
Ученият подаде на гризача парченце сирене.
Фройд стоеше неподвижно.
Притеснен, Самюел се наведе над него. В този миг мишката грабна лоста и продължи да натиска дръжката, като че искаше да покаже, че иска само това и нищо друго.
В знак на извинение, че няма да има повече, изследователят я погали.
— Хайде, Фройд, бъди разумен. Получи си дажбата удоволствие. Стига толкова за днес.
Измамена, мишката се надигна на двете си задни лапички и подскочи, забивайки острите си зъби в розовата плът до кокала.
— Ох, ухапа ме!
Фройд зае бойна поза, готов да се сражава за полагаемото му се. С настръхнала козина, с предизвикателно щръкнали уши. Червените му очи яростно се взираха в човека.