В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Докато стоях срещу пирамидите, стомахът продължаваше да ме наболява, изхвърляйки от мен отрицателната енергия. Мокрите ми крака сякаш бяха от памук. Придвижвах ги с усилие на волята, без да разбирам, че те, както и цялото ми тяло, са съставени в основната си част от вода и че може би не желаят да напускат мястото, където се намира Сърцето на водата. Те щяха да изсъхнат от водата, която ги беше осветила в самото Сърце на водата.
Краката ми наистина изсъхнаха. И ме понесоха напред и все по-напред — към мястото, където се намираше загадъчната пещера на Миларепа.
Пещерата на Миларепа
— Шефе, подгъват ли ти се краката? — попита ме Селиверстов, докато палехме по цигара.
— Сухи са… — отговорих тъжно, предизвиквайки недоумението на Сергей.
Отново тръгнахме напред. Скоро Тату, който вървеше отзад, ме повика:
— Сър, виждате ли малкия манастир на отсрещния склон? Там се намира пещерата на Миларепа.
Изкатерихме се по склона и след няколко минути стигнахме до манастира. На вид беше доста скромен и по-скоро наподобяваше плевня.
— Къде е входът към пещерата? — озадачи се Селиверстов.
— Вътре в манастира — поясни Тату.
— А това какво е? — посочих огромен, по-висок от манастира каменен монолит с формата на равностранен шестоъгълник.
— Камъкът, изсечен и донесен тук от самия Миларепа! — Тату гордо вирна глава. Приближих се към него. Нямаше съмнение, че е с изкуствен произход, че някога някой го е изсякъл от огромен каменен блок, след което го е пренесъл върху планинския склон и е изградил подпорна каменна стена, за да не може грамадният монолит да се преобърне.
Височината му беше около 8 метра, ширината — също толкова, а дебелината — около 4 метра. Външно приличаше на гигантско шестоъгълно колело. Поразителното беше, че всеки ъгъл и всяка страна бяха абсолютно еднакви. Каменното творение тежеше приблизително около 300 тона, ако приемем, че един кубически метър с плътността на гранит тежи 2,3–2,4 тона.
— Тату, откога се намира тук шестоъгълният монолит? Какво твърдят легендите?
— Твърдят, че го е изсякъл Миларепа. А той е живял в края на първото хилядолетие от нашата ера.
— Съгласно данните на специализираната литература, Миларепа е живял в периода от 1040 до 1123 година — намеси се в разговора Рафаел Юсупов, който се отличаваше с феноменална памет. — Миларепа е описан като човек със свръхестествени психични способности, тоест бил е истински махасиддха.
— Какъв, какъв? — попита Селиверстов.
— Махасиддха.
— Мухасидка, казвате? Какво пък е това? — ентусиазирано заразпитва Селиверстов.
— Ами… — запелтечи Юсупов — особено състояние на тялото и душата. Трудно ми е да го обясня, но съм сигурен, че ти, Сергей, не си махасиддха.
— А да не би пък вие, Рафаел Гаязович, да сте муха… михасидка?
— И аз не съм. Защо питаш?
— Няма нужда да ни замеряте с псевдоинтелигентски приказки, които карат човек да се чувства глупак. Мухасидка, мухосидка…
— Човек трябва да се просвещава.
— Аз ли не се просвещавам!? Дори помня как се наричат Великденските острови на един от най-древните езици.
— Как?
— Та-пи-то-о-те-хе-ну-а. Зная и как се превежда тази дума.
— Как?
— Пъпът на Земята. Ясно ли е? А вие, Рафаел Гаязович, сигурно не знаете как се превежда… онази… как беше…
— Ма-ха-сид-дха! Да беше го запомнил!
В този момент от манастира излезе монах и се приближи към нас. Разменихме си поздрави.
— Какво е това? — посочих аз шестоъгълния монолит.
— Камък — отговори той.
— Миларепа ли го е изсякъл?
— Разбира се — без сянка на съмнение потвърди монахът.
— А къде го е обработвал?
— Ей там, високо в планината, има твърди скали. След това Миларепа е повдигнал камъка с очите си и го е пренесъл тук.
— Как така „повдигнал го е с очите си“? — учуди се Рафаел Гаязович.