Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Не трябва да премълча тук една особена случка, която ще се хареса на читателя, макар че всъщност е само смешна.
Въздухът беше спокоен и небето чисто. Един час след Кастелнуово забелязах на разстояние от десет крачки встрани висок цяла педя пламък, с формата на пирамида. Беше на около три или четири стъпки над земята. Това явление ми направи силно впечатление, понеже изглеждаше, че ме съпровожда. Опитах се да го изследвам по-отблизо, но пламъкът се отдръпваше от мен и оставаше все на същото разстояние, спираше, щом спирах аз, и тръгваше отново щом тръгнех. Когато по протежение на пътя имаше дървета, пламъкът изчезваше и не го виждах повече, но щом дърветата изчезваха, той се появяваше отново. Опитвах се също да се обърна в обратна посока, при което той изчезваше и се появяваше пак, щом тръгнех отново към Рим. Своеобразният пламък ме напуска чак когато дневната светлина прогони сенките на мрака.
Какво поле за действие би имало невежото суеверие, ако бях имал свидетели на приключението си и ако си бях създал по-късно в Рим бляскава кариера! Световната история е пълна с дреболии, които имат също такова значение, каквото човешкият дух добива чрез науката. Трябва да призная откровено, че въпреки моите познания по физика, видът на блуждаещия огън ми навя съвсем особени мисли. Бях достатъчно предпазлив да не разкажа никому за това.
При влизането си в старата световна столица имах в джоба си само седем паола. Затова пък нищо не можеше да ме спре: нито красивата входна порта, нито Портата на народите, нито също така наричания красив площад, нито входовете на красивите църкви, с една дума при първото виждане нито един от величествените паметници на красивия град не ми направи впечатление. Тръгнах по късия път за Монте — Магна — Наполи, където — така бе писано в адреса — трябваше да намеря моя епископ. Казаха ми, че той бил заминал преди десет дни и заповядал да ме изпратят безплатно до Неапол на адрес, който ми дадоха. Една кола отиваше още на следващия ден нататък и понеже не се интересувах от Рим, останах да лежа в легло до момента на тръгването. Спътниците ми бяха трима недодялани простаци. През целия път не им продумах нито дума. На шести септември пристигнах в Неапол.
Едва слязъл от колата, аз се отправих към означеното в адреса място. Епископът пак не беше там. Отидох веднага при минимитите и научих от тях, че бил отпътувал за Марторано. Напразно питах къде ли не, дали е оставил поръчки за мен. Никой не можа да ми даде отговор. Сега се намирах в непознатия голям град, с осем карлина в джоба, без да зная къде да се приютя. Все едно! Съдбата ме повика в Марторано — ще отида и там. Разстоянието е само двеста мили!
Намерих няколко файтонджии, които бяха готови да ме закарат до Козенца. Когато обаче узнаваха, че нямам куфар, не искаха и да чуят да тръгнат, преди да съм си платил. Вътрешно трябваше да им отдам право. Но аз трябваше на всяка цена да отида в Марторано. Реших да направя разходка пеша и да прося нахално за храна и пренощуване, както правеше преподобният брат Стефано. Най-напред изядох една четвърт от парите си в скромен обяд. Останалото се надявах да се нареди! Научих, че трябва да мина през Салерно и се насочих към Портичи, където пристигнах след около час и половина. Умората започна вече да се чувствува и против желанието ми краката сами ме отведоха в една странноприемница, където поисках стая и вечеря. Обслужиха ме добре, ядох с добър апетит и прекарах една отлична нощ в удобно легло. На другата сутрин се облякох и казах на гостилничаря, че ще обядвам там, след като разгледам Кралския замък. На входа на замъка ме заговори един ориенталски облечен човек с приятни черти на лицето. Каза ми, че ако желая да разгледам двореца, ще ми покаже всичко. По този начин можех да спестя парите си. Бях в положение да не мога да отказвам нищо, затова приех с благодарност любезното му предложение.
Когато през време на разговора му казах, че съм венецианец, той ми отговори, че бил мой поданик, тъй като е от Дзанте37. Разбрах комплимента и му се поклоних леко.
— Имам — каза той, — великолепно мускатово вино от Леванте, което бих могъл да ви продам евтино.
— Бих го купил, може би, но не съм познавач.
— Толкова по-добре. Какво предпочитате?
— Чериго38.
— Имате право. Имам отлично чериго. Ще опитаме на обяд, ако ви е приятно да обядваме заедно.
— С голямо удоволствие.
— Имам самоско и кехалонийско вино. Имам също известно количество химикали, сярна киселина, кърмъзена боя, антимон и сто центнера39 живак.
37
Един от йонийските острови. — Б.пр.
38
Италианско название на остров Кипър, кипърско. — Б.пр.
39
Един центнер — 50 кг. — Б.пр.