Приключенията на Казанова

Рано на другия ден пристигнахме в Сполето, където брат Стефано имаше двама благодетели. Понеже не искаше да им даде повод за ревност, той ощастливи и двамата. Обядвахме у единия, който ни прие като князе, а вечеряхме и преспахме у другия. Последният бе богат винар, баща на многобройно и чудесно семейство. Той ни нагости отлично и всичко би минало много приятно, ако монахът, който още на обяд бе прекалил с виното, не се бе съвсем напил. В това състояние той си позволи да говори лошо за другия благодетел, като може би смяташе, че с това ще направи удоволствие на нашия домакин. Аз не можех да понеса това. Когато твърдеше, че онзи твърдял, че всички вина на нашия домакин били подправени и че той бил хайдук, аз го нарекох в лицето лъжец и подлец. Нашият домакин и жена му ме успокоиха, като ме увериха, че познавали добре своя съсед и знаели кое може да е истина и кое не. Когато го укорих за неговите лъжи, монахът хвърли своята салфетка върху главата ми. Нашият домакин го хвана кротко под мишницата, заведе го в спалнята и го заключи там. Аз легнах в друга стая.

На следната сутрин станах много рано и реших да отпътувам по-нататък сам. Между това обаче монахът бе вече изтрезнял, дойде при мен и ми заяви, че от сега нататък ще живеем в добро разбирателство и няма вече да се караме. Подчиних се на съдбата си и тръгнахме отново. В Сорна една гостилничарка, жена с рядка красота, ни даде добър обяд с отлично кипърско вино. Доставяли й го италиански посредници, в замяна на отличните трюфели36, които тя им давала и които те продавали много изгодно при завръщането си във Венеция. Не можах да се разделя с нея, без да й оставя късче от сърцето си.

Едва мога да опиша негодуванието, което ме обзе, когато няколко мили преди Терни подлият му син ми показа цяла торба трюфели, които това чудовище бе откраднало от прелестната жена като благодарност за нейното вежливо гостоприемство. Откраднатите трюфели струваха най-малко два цехина. Извън себе си от гняв аз грабнах торбата от ръката му и му заявих, че на всяка цена ще я изпратя обратно на гостилничарката. Той обаче съвсем не бе извършил тази кражба, за да си достави удоволствието да върне обратно откраднатото, и се нахвърли върху мен. Започна истински бой, но победата не остана дълго време спорна — отнех му тоягата, блъснах го възнак в рова и си тръгнах. От Терни написах извинително писмо до хубавата гостилничарка и й изпратих обратно трюфелите.

От Терни отидох пеша до Отриколи, където се спрях само за да разгледам спокойно красивия старинен мост. Един файтонджия ме закара за четири паола до Кастелнуово, а оттам посред нощ се упътих пеша към Рим. На първи септември, около девет часа сутринта пристигнах в прочутия град.