Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

Започна да чете:

— Пел: „Искате да ме анализирате, така ли? Искате да знаете какво ме кара да действам така? Със сигурност знаете отговора, докторе. Аз съм като всички други: всичко се корени в семейството, разбира се. Баща ми ме биеше, пренебрегваше ме, майка ми не ме е кърмила, чичо Джо правеше кой знае какво… Наследственост и възпитание, и двете идват от семейството. Но ако се замислиш прекалено много за тях, докато се усетиш, се озоваваш заобиколен от роднини и предци, те те задушават. Не, не, единственият начин да оцелееш е, като се отървеш от тях. Трябва да помниш само кой си ти и това никога няма да се промени.“

Разпитващ: „Кой си ти тогава, Даниел Пел?“

Пел (смее се): „О, аз ли? Аз съм този, който дърпа конците на душата ти и те кара да вършиш неща, на които дори не си си помислял, че си способен. Аз съм този, който те подмамва с флейтата си на места, където те е страх да отидеш. Едно ще ви кажа, докторе, ще се изненадате колко много хора копнеят да намерят своя кукловод или вълшебен свирач.“

* * *

— Трябва да се прибирам — каза Данс, след като Негъл си тръгна. Майка й и децата с нетърпение чакаха тържеството за рождения ден на баща й.

Келъг отметна един кичур от челото си. Косата отново падна напред. Той пробва пак. Данс го погледна и забеляза нещо, което не беше видяла досега — превръзка, която се подаваше изпод ризата му.

— Ранен ли си?

Той сви рамене:

— Драскотина. От една престрелка в Чикаго онзи ден.

По жестовете му личеше, че не иска да говори за това, и тя не настоя. След малко той добави:

— Престъпникът не оцеля.

Със същия тон, с който Катрин казваше, че е вдовица.

— Съжалявам. Добре ли си?

— Нищо ми няма. — След няколко секунди добави: — Е, не съм много добре. Но се справям. Понякога нищо друго не ти остава.

— Между другото, какви планове имаш за довечера — спонтанно попита тя.

— Ще докладвам на началството, после ще се изкъпя, едно уиски, сандвич и — в леглото. Е, нека да са две уискита.

— Искам да те попитам нещо.

Той вдигна вежди.

— Обичаш ли торта?

След кратко замисляне Келъг отговори:

— Това е една от любимите ми храни.

26.

— Мамо, гледай! Украсихме Палубата!

Данс целуна дъщеричката си.

— Магс, много е красиво.

Знаеше, че момиченцето едва я е дочакало, за да се похвали.

Палубата наистина беше красива. Децата се бяха трудили цял следобед, за да се подготвят за партито. Навсякъде знаменца, хартиени фенери, свещи. (Бяха го научили от майка си: в дома на Катрин Данс гостите може да не получаваха най-изисканата храна, но винаги се наслаждаваха на страхотна атмосфера.)

— Дядо кога ще си отвори подаръците?

Уес и Маги бяха спестили от джобните си пари, за да купят на Стюарт Данс риболовни принадлежности — високи ботуши и кепче. Катрин знаеше, че баща й ще се зарадва на всякакъв подарък от внуците си, но точно тези със сигурност щяха да влязат в употреба.

— Подаръците са след тортата — обяви Еди Данс. — А тя е след вечерята.

— Здравей, мамо.

Данс и майка й рядко се прегръщаха, но сега Еди я притисна до себе си за кратко, колкото да й прошепне, че иска да поговорят за Хуан Милар.

Отидоха в хола. Катрин веднага забеляза, че майка е разтревожена.

— Какво има?

— Още няма промяна. На два пъти идва на себе си. — Майка й се огледа, за да се увери, че децата не са наблизо. — Само за няколко секунди. Нямаше как да отговаря на въпроси. Но…

— Какво, мамо?

Еди зашепна още по-тихо:

— Стоях до него. Наблизо нямаше кой друг да чуе. Погледнах го и видях, че очите му са отворени. Тоест това око, което не е превързано. Устните му се раздвижиха. Наведох се. И той каза… — Отново се огледа. — Каза: „Убий ме.“ Два пъти го повтори. И пак затвори очи.

— Толкова ли много го боли?

— Не, така е упоен, че не усеща нищо. Но вижда превръзките. Вижда апаратурата. Не е глупав.

— Близките му там ли са?

— През повечето време. Брат му не мръдва оттам. Следи ни като сокол. Убеден е, че не лекуваме добре Хуан, защото е мексиканец. Направи и още няколко коментара по твой адрес.

Данс се намръщи.

— Съжалявам, но трябваше да ти кажа.

— Благодарна съм ти.

Данс много се разтревожи — не заради Хулио Милар, разбира се. С него можеше да се справи. Не, измъчваше я безнадеждното състояние на младия детектив.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?