Интервенция [bg]

Джеймс спря рязко.

— Категорично не. — Той заби очи в Джак. — Не познавам съпругата ти, макар че се надявам да се запознаем. Но съм сигурен, че има приятелка, на която вярва така, както ти й вярваш на нея. Настоявам да не обелваш и дума пред нея или пред когото и да било. Можеш ли да ми го обещаеш?

— Обещавам ти — отвърна бързо Джак. Той усети, че погледът на Джеймс го пронизва.

— Добре. — Кардиналът се обърна и тръгна да излиза от стаята.

Сякаш по магия брат Малони се появи до камината и подаде на Негово Високопреосвещенство връхната му дреха и купчина телефонни съобщения.

— Скоро ли ще ми се обадиш? — попита Джеймс.

— Ще разговарям с шефа още щом се върна в Патологическия — увери го Джак.

— Отлично! Ето номера на клетъчния ми телефон, както и този на частния ми тук, в резиденцията. — Джеймс подаде на Джак визитната си картичка. — Или ми звънни, или ми изпрати имейл, след като получиш отговора на д-р Бингам. Ще се радвам да говоря директно с него, ако се наложи. — Той хвана Джак за рамото и го стисна емоционално.

Брат Малони се върна с якето на Джак и се поклони леко, когато Джак му благодари.

Миг след това бяха навън. На улицата чакаше блестяща черна лимузина, облечен в ливрея шофьор държеше отворена задната врата. Архиепископът се качи вътре и вратата се затвори след него. После колата се отдалечи и се вля в трафика на града.

През звука на уличното движение се чу затръшването на огромната врата на резиденцията и металното изщракване на месинговата брава. Джак погледна назад. Брат Малони го нямаше. Той върна погледа си към бързо отдалечаващата се лимузина и се запита какво ли е да си архиепископ и да имаш цяло ято помощници, които да изпълняват всяко твое желание. Отпърво му се видя съблазнително, тъй като това би направило живота много по-лесен, но после бързо осъзна, че не би искал да се чувства отговорен за емоционалното и духовно благополучие на милиони хора, тъй като му бе достатъчно трудно и с един.