Дяволът държи свещта [bg]

Двама сержанти потеглиха, за да доведат Сиверт Скорпе. Майка му стоеше на вратата и ги наблюдаваше с нарастваща тревога.

— Той винаги се прибира нощем — увери ги тя.

Те направиха няколко обиколки на града с колата да го търсят. Сейер помоли да му съобщят незабавно, ако го намерят. И си тръгна за вкъщи. Спря на една бензиностанция „Шел“, за да налее бензин. На касата взе и един диск на Сара Брайтман23, „Nice Price“24. От свръхнатоварения трафик се разнасяше равно бръмчене, но той почти не го чуваше. Докато шофираше, си припомняше работния ден. За него той се състоеше от установени похвати за справяне с дребни или големи събития. За някого се случваше най-лошото и това оставяше отпечатък и върху него, но все пак той можеше да се справи и да го бутне в архива. Дали е направен от материал, по-различен от другите? Мнозина не биха се справили с неговата работа, с всичко, което той бе преодолял по пътя към поста главен следовател. С какво ли не се сблъска: пиянство и дандании, повърнато по цялата униформа; груби подмятания: „Проклето ченге, шибана полицейска гадина!“ Проблемите с рецидивисти — хора без воля, сили и възможности. И още по-зле, макар и рядко, но сблъсък с хора без скрупули, угризения или страх. Макар да смяташе, че е запазил по-голямата част от човечността си, все пак бе в състояние да изолира всички служебни проблеми. Да седне и да се нахрани; да остави всичко зад себе си, както бе казал Робърт; да поспи половин час на дивана. Нощният му сън бе рядко нарушаван и то от някой сърбеж по лакътя или коляното. Радваше го, че екземата се подобряваше. След като заключи отвътре и Колберг изпълни ритуала по посрещането, той видя Сара — само по потник и бикини, с разрошена коса и зачервени бузи.

— Какво има? — попита несигурно.

— Йога — усмихна се тя. — Направих няколко упражнения.

— Без дрехи? — поколеба се той.

Тя започна да се смее, обяснявайки колко е трудно да направиш челна стойка с пола на главата си.

— Добре е да научиш няколко упражнения. Мога да ти помогна.

— Не искам да стоя на главата си — възрази той.

— Страхуват се от нова перспектива ли?

Той сви рамене. Не е ли доста късно? Вече бе минал петдесетте.