Торбарите [bg]

Бърни впери поглед в мен и лицето му пребледня под загара. Знаеш за какво говоря.

— Това е съвсем против правилата — възрази той. — Мис Рандъл е голяма звезда.

— Пет пари не давам, ако ще да е Божията майка — прекъснах го аз. Дигнах ръка, погледнах часовника, а след това него. — Имате точно пет минути да я разкарате от сцената, иначе прекратявам филма и ще ви въвлека в най-голямото съдебно дело, което някога сте сънували!

Седях на брезентовия стол, на който беше изписано името ми, и оглеждах вече празната сцена. Само неколцина души сновяха наоколо, движейки се като безплътни сенки на пиршество. Погледнах към звукооператора, приведен над своя пулт с прилепнали към ушите слушалки. Уморено затворих очи. Минаваше десет вечерта.

Чух нечии крачки и отворих очи. Беше Дан Пиърс. Бе ходил до телефона, опитвайки се да заеме някоя звезда от другите филмови студии.

— Е? — запитах го. Той поклати глава.

— Нищо не става. „Метро Голдуин Майер“ не иска да ни заеме Грета Гарбо. Възнамеряват те да правят говорящ филм с нея.

— А Мерион Дейвис?

— Току-що се свързах с нея. Ролята й харесва, но мисли, че не е подходяща. Може би ще трябва да се примирим със Синтия Рандъл. Ако седим така, без да правим нищо, губиш по трийсет бона на ден.

— По-добре да спра сега, отколкото да стана за смях и да загубя всичко по-късно.

— Може би ще успеем да докараме някоя актриса от Ню Йорк?

— Нямаме време — отвърнах аз. — Десет дни правят триста хиляди долара.

Точно тогава Рина се появи с няколко сандвича.

— Помислих, че може да сте огладнели, затова поръчах да ги донесат.

Взех един и го захапах мрачно. Тя се обърна и подаде друг на звукооператора.

— Благодаря, мис Марлоу.

— Няма защо — каза тя и се отправи към мястото, където седяха с Невада.

— Жалко, че не можете да намерите някоя с такъв глас — изломоти звукооператорът с пълна уста.

— Какво искаш да кажеш? — изгледах го аз.

— В гласа й има нещо, което те грабва — поясни той. — Ако и на записа е такъв, ще накара хората да скачат от балкона!

— Рина ли имаш пред вид? — недоумявах аз.

— Да — каза той и на устните му се появи бегла, многозначителна усмивка. — И ако не съм откачил, на лентата ще изглежда превъзходно. Жена и половина!

Обърнах се към Дан:

— Ти как мислиш?

— Възможно е — съгласи се предпазливо той.

— Тогава да опитаме! — казах аз, ставайки на крака. — Трийсет хиляди долара на ден са много пари.

Рина го прие като шега, когато я помолих да изговори няколко реплики пред микрофона. Все още не вярваше, когато сбрах екипа за пълна проба. Мисля, че въобще не приемаше работата на сериозно, докато не седнахме в прожекционната зала в два сутринта и не гледахме как тя и Невада изиграват една сцена.

До този момент не бях виждал на екрана подобно нещо. Цялото й излъчване беше два пъти по-силно. На човек просто му потичаха лигите.