Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Думите ти са наистина разумни, но не знам дали ще намеря сили в себе си, за да се въздържа да не накажа по подобаващ начин човека, опитал се така брутално да изнасили жена ми. Никога няма да забравя и това, което направи с Кейси.
— Ако бях свободен, бих могъл да ти помогна да се грижиш за съпругата си — предложи Големия Джон, — може би… както знаеш, в никой затвор не съм се задържал дълго досега…
На лицето му бе грейнала усмивка, голяма колкото цяла Австралия.
Скоро след това Робин се прибра в бараката, напълно разбит. Раменете му се бяха отпуснали, сякаш носеше върху тях всичкия товар на света, очите му бяха изпълнени с отчаяние. Трескаво се молеше да успее да убеди Кейт да се върне обратно в Батърст заедно с него, след като я намери. Ще осигури място на Серина някъде другаде, независимо от протестите й. Сега за него най-важна бе Кейт, така че не можеше да мисли за никой друг. Ако беше необходимо, бе готов да прекара остатъка от живота си в усилия да спечели отново доверието й. Кейт можеше да отрича колкото си иска, но той знаеше, че тя би могла да го обикне, стига да се откажеше от тази ужасна своя упоритост.
Серина го погледна изпитателно, когато се прибра, правилно оцени потиснатото му настроение и реши, че е най-разумно въобще да не се обажда. Вече мога да чакам, помисли си тя, като все още не можеше да повярва, че така лесно й се бе отдало да се отърве от Кейт. След като Кейт си бе отишла завинаги, тя вече имаше достатъчно време, за да се бори да си спечели Робин. Затова съобщението, което той направи малко преди да се легне, я завари съвсем неподготвена.
— Заминавам утре сутринта. Когато се върна, с мен ще бъде и Кейт. Затова ти предлагам да се преместиш някъде другаде по време на моето отсъствие. Ако не го направиш, аз ще се заема с това.
— Къде отиваш — смаяно попита Серина.
— Да намеря съпругата си.
Лицето на Серина помръкна.
— Кейт не те иска, Робин — опита се да го разубеди тя. — Нека да си върви, щом това е желанието й. Аз мога да те направя много по-щастлив.
— Не те обичам, Серина. Изпитвах известна отговорност за теб след всичко, което се случи с родителите ти, но никога не съм имал намерение да спя с теб. Трябва да ми повярваш, когато ти казвам, че това просто е една ужасна грешка и няма да позволя да се случи пак. Ти си достатъчно красива и няма нужда да пропиляваш времето си с един женен мъж. Лека нощ.
— Робин, това не е истина! Гордостта не би ти позволила да тичаш след една жена, която не те иска.
— Имам достатъчно основания да вярвам, че Кейт ме обича.
— Тогава значи си просто глупак — троснато отвърна тя и се оттегли в другия край на стаята. Бе казала всичко, което можеше да си позволи, но нямаше никакво намерение да се предава. Налагаше, се да изчака, да изпълни до край плановете си и тогава Робин вече нямаше да може да я напусне. Сега щеше само да чака и да види какво ще се случи, когато той се върне.
За кой ли път вече Кейт проклинаше бедните животни, които се влачеха едва-едва. Защо ли не взе коня на Робин, питаше се тя, като обвиняваше сама себе си за липсата на предвидливост. Ако Робин реши да я догонва, ще я настигне само за един ден. Но тази мисъл предизвика само горчива усмивка на лицето й. Защо Робин ще тръгва да я гони? Нали си имаше Серина, а освен това не се нуждаеше вече от имението Маккензи. Той явно си бе създал вече свой живот в Батърст — живот, в който нямаше никакво място за нея.
Кейт спря да пренощува почти веднага, след като се стъмни, бе изминала съвсем малко от пътя, тъй като тръгна доста късно от Батърст. За щастие, на същото място бе спрял още един фургон, с който пътуваше семейство заселници, и те я поканиха да хапнат заедно. Дори само мисълта, че не е съвсем сама в огромното планинско пространство, й подейства доста успокоително и премахна част от страховете й. Пол и Вира Крокър наистина се ужасиха, като разбраха, че тя пътува сама. Но тъй като отиваха в Батърст, в обратната на нейната посока, единственото нещо, с което можеха да й помогнат, бе да я предупредят за евентуалните трудни преходи от пътя. Кейт им благодари за загрижеността и ги увери, че ще успее да се справи и сама. На сутринта те се разделиха, Кейт продължи на изток през планината, а семейство Крокър пое надолу по склоновете, които свършваха точно пред Батърст.
Към десет сутринта се случи това, което най-малко очакваше. Вятърът започна да вие глухо по върховете на евкалиптите, студеният полъх направо я вледеняваше, и съвсем скоро започна първата за сезона снежна буря. В началото снегът бе съвсем слаб, дребните снежинки, гонени от вятъра, се топяха по лицето й и оставяха малко капчици. Но само след час картината рязко се промени, от небето се посипаха истински парцали, които й пречеха да вижда дори на метър пред себе си и тя цялата се вкочани от студ.