Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Почти се бе вече свечерило, когато Робин излезе забързано от недовършената още сграда на административното управление, скочи на коня си и го подкара в галоп. Имаше още толкова неща, за които да разговаря с Кейт. Господи, тя бе наистина упорита жена, помисли си с любов. Но и той нямаше право да я обвинява за каквото и да било, след като го бе заварила със Серина в леглото. Все още не можеше да повярва, че се е любил със Серина. Твърденията й му изглеждаха доста неправдоподобни. И преди се беше напивал, но никога не бе забравял, ако се е любил с някоя жена през нощта. Само Кейт да му простеше за тази глупост, веднага щеше да се заеме с намирането на дом за Серина, дори на съпруг, ако се налагаше.
Серина стоеше приведена над огнището, лицето й се бе зачервило приятно от топлината. Тя си тананикаше някаква песничка, докато приготвяше вечерята.
— О, ти се прибра — извика, като го видя и се втурна към него.
Щеше да го целуне, ако не я бе отблъснал грубо встрани.
— Къде е Кейт?
— Откъде да знам — троснато отвърна Серина. — Явно тя изобщо не се интересува от теб.
— По дяволите, Серина, стига си ме разигравала! Казвай къде е Кейт.
— Обясних ти вече, че не знам — повтори намръщено тя. — Замина.
— Замина? Кога? Къде отиде? Какво си й наговорила?
— Не съм й казвала нищо — излъга Серина. — Замина преди няколко часа. Не ми каза къде отива.
Очите на Робин се изпълниха с луда ярост, а лицето му бе направо свирепо. Серина здравата се уплаши, за първи път, откакто го познаваше, изпита страх от него.
Беше го виждала ядосан, но гневът му винаги бе насочен към друг, а не към нея самата.
— Сигурна ли си, че Кейт не каза нищо? По-добре не се опитвай да ме лъжеш, Серина, защото, кълна се, такъв бой ще ти хвърля, че не знам дали ще оживееш след него.
— Не лъжа, повярвай ми! Кейт просто стана и си тръгна. Видях я, че подкара фургона на двора. Нищо повече не знам. Но какво значение има къде е отишла? Ти имаш мен и аз никога няма да те напусна.
— Точно от това се страхувам — яростно изсъска Робин и излезе с трясък от бараката.
Четиринадесета глава
Робин обърна целия град наопаки и най-накрая трябваше да приеме факта, че Кейт е потеглила обратно за Парамата. Успя само да разбере, че е тръгнала сама. Слава богу, че поне е била достатъчно разумна и си е купила храна за из пътя и пистолет, с който да се защитава. Всичко това научи от продавачите в магазините, в които се бе отбивала.
Прекосяването на планината бе доста рисковано нещо, но Робин се тревожеше страшно много защото знаеше, че по това време на годината съвсем внезапно можеха да започнат снежни бури и виелици. Единственото му успокоение беше, че с коня си ще успее бързо да настигне фургона, който се движеше много по-бавно. Искаше му се веднага да се метне на седлото, но после поразмисли и реши, че ще е най-добре да изчака до сутринта.
Междувременно бе открил Големия Джон, но твърде късно. Поради сериозността на престъплението, извършено от него в Англия, цената за главата му бе вдигната до пет хиляди лири. За нещастие един от полицаите, изпратен наскоро в Батърст, го бе разпознал. Малцина имаха такива внушителни фигури, така че не бе трудно да го познае човек. Няколко души веднага го бяха обградили, после пленили и отвели в затвора. Оттам щяха да го откарат в Сидни, където пък предстоеше да се реши дали да бъде върнат обратно във въглищните мини или да бъде обесен. Тъй като той беше един от най-известните бандити, Робин не можеше да направи кой знае какво, за да му помогне. Все пак му обеща да използва влиянието си като магистрат и да се опита да издейства смекчаване на присъдата му.
Преди да си тръгне, Робин го разпита подробно какво точно се бе случило между Кейт и Потър. След като Големия Джон му разказа всичко, той се закле да убие проклетия изверг, веднага щом се добере до него.
— Не прави нищо, за което после ще съжаляваш, приятелю — предупреди го Големия Джон. — Свободата е ценност, която не бива да се пропилява. Аз лично ще бъда свободен едва след смъртта си. Но ти вече си се издигнал до магистрат. Назначаването ти на този пост лично от губернатора Маккери е истински удар по неравенството между бедни и богати. Само „чистите мерина“ ще спечелят, ако убиеш някой от тяхната каста. Така че послушай съвета ми, приятел, потърси друг начин да си отмъстиш на този мръсник Потър.