Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Но свободата не се получава даром.
— Какво струва свободата? — попитах аз.
— Свободата ще ти струва маската, която носиш — отвърна тя. — Маската, с която се чувстваш толкова удобно и с която е така трудно да се разделиш, не защото ти пасва кой знае колко добре, а защото си я носила толкова дълго. Тя престана да крачи из стаята и застана пред масата.
— Знаеш ли какво е свободата? — попита реторично тя.
— Свободата е пълно отсъствие на загриженост за самия себе си — рече тя, като седна на леглото до мен. — А най-добрия начин да престанеш да мислиш за себе си е да се загрижиш за останалите.
— Но аз го правя — уверих я аз. — Непрекъснато мисля за Изидоро Балтазар и неговите жени.
— Не се и съмнявам — съгласи се с готовност Флоринда.
Тя поклати глава и се прозя.
— Време е да започнеш да оформяш новата си маска — рече тя. — Маската, която не може да носи ничий друг отпечатък, освен твоя собствен. Тя трябва да се изработи в уединение. В противен случай няма да ти пасне както трябва. Все ще има моменти, когато ще ти бъде твърде стегната или твърде хлабава, твърде гореща или твърде студена…
Гласът й постепенно заглъхна, докато изброяваше най-невероятните неудобства.
Последва дълго мълчание, след което със същия сънливо-замечтан глас тя каза:
— Да избереш света на магьосниците не означава само да кажеш, че си го избрал. Трябва и да действаш в този свят. В твоя случай, например, ти трябва да сънуваш. Сънувала ли си будна, откакто се върна?
В абсолютно мрачно настроение, аз признах, че не съм.
— Значи все още не си направила своя избор — отбеляза строго тя. — Не работиш по новата си маска. Не сънуваш другото си „аз“.
— Магьосниците са привързани към своя свят единствено чрез своята безупречност — рече тя.
Очите й определено блестяха, когато добави:
— Магьосниците нямат за цел да приобщават когото и да е към своите възгледи. Сред тях няма проповедници или мъдреци, има само нагуали. Те са водачите не защото знаят повече или пък са по-добри магьосници, а просто защото имат повече енергия. Нямам предвид задължително физическа сила — поясни тя, — а определена конфигурация на съществото им, която им позволява да помагат на всеки друг да разчупи параметрите на възприятието.
— Ако магьосниците нямат за Цел да приобщават други хора към своите възгледи, защо тогава Изидоро Балтазар е чирак на стария нагуал? — прекъснах я аз.
— Изидоро Балтазар се появи в света на магьосниците по същия начин, както и ти — рече тя. — Каквото и да го е довело, Мариано Аурелиано не би могъл да го пренебрегне. Негов дълг е било да научи Изидоро Балтазар на всичко, което знае за света на магьосниците.
Тя обясни, че никой не е търсил нито Изидоро Балтазар, нито мен. Каквото и да ни е довело в техния свят, то нямало нищо общо с чиито и да било действия или желания.
— Никой от нас не ще направи нищо, за да те задържи против волята ти в този магически свят — рече тя с усмивка. — Но същевременно ще направим всичко възможно и невъзможното дори, за да ти помогнем да останеш в него.
Флоринда се извърна настрана, като че ли да скрие лицето си от мен. Миг по-късно хвърли поглед през рамо. Имаше нещо студено и чуждо в очите й, а изражението на лицето й беше така променено, че се уплаших. Инстинктивно се дръпнах назад.
— Единственото нещо, което не мога и няма да направя, нито пък Изидоро Балтазар ще направи, е да ти помогна да останеш същото грозно, лакомо, себелюбиво същество, каквото беше. Би било пародия.
Сякаш да смекчи обидата, тя обви ръце около раменете ми и ме прегърна.
— Ще ти кажа от какво имаш нужда — прошепна тя, след което толкова дълго мълча, че помислих, че е забравила какво щеше да каже.
— Имаш нужда хубаво да се наспиш — най-сетне измърмори тя.
— Въобще не съм уморена — сопнах се аз.
Отговорът ми беше машинален и аз осъзнах, че повечето от отговорите ми бяха машинално отричане на казаното. За мен беше въпрос на принцип да съм права.
Флоринда тихо се изсмя и пак ме прегърна.
— Забрави малко немската си кръв — измърмори тя. — И не очаквай всичко да ти се обяснява ясно и точно.
След което добави, че нищо в света на магьосниците не е ясно и точно; вместо това, нещата се разкриват бавно и смътно.
— Изидоро Балтазар ще ти помогне — увери ме тя. — Помни обаче, че той няма да ти помогне по начина, по който очакваш да ти се помага.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз, освобождавайки се от прегръдката й, така че да мога да я погледна.
— Няма да ти каже това, което искаш да чуеш — отвърна тя. — Няма да ти каже как да се държиш, защото както вече знаеш, в света на магьосниците няма нито правила, нито закони.