Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
Имаше още две жени в света на магьосниците. Две пълни момичета — Марта и Тереза. Те и двете бяха прикривачи. И двете бяха хубавки на вид и имаха огромен апетит. Не че успяваха да заблудят някого, но си кътаха сладкиши и шоколади на едно тайно място в килера. За мое най-голямо удоволствие, те ме посветиха в местонахождението на тайника още от самото начало и ме насърчиха да си вземам без притеснение, което аз, разбира се, правех.
Марта беше по-голямата от двете. Беше към двайсет и пет годишна, екзотична смесица от немска и индианска кръв. Кожата й, да не кажа съвсем бяла, беше бледа. Разкошната й черна коса беше мека и чуплива и обрамчваше широко лице с високи скули. Леко дръпнатите й очи имаха цвят на зелено-син изумруд, а устните й бяха малки и фини като на котка, нежнорозови и едва ли не прозрачни.
Марта често въздишаше продължително и тъжно — от германската й кръв, както твърдеше — и се отдаваше на мрачно мълчание, което се дължало пък на индианската й душа. Наскоро беше започнала да взема уроци по цигулка и имаше навика да се упражнява по всяко време на денонощието. Но вместо да я упрекват или да се сърдят, всички единодушно я насърчаваха и признаваха, че Марта има много добър музикален слух.
Тереза беше едва метър и петдесет, но поради едрото си тяло изглеждаше много по-висока. Тя приличаше повече на индийка, отколкото на мексиканка. Гладката й, пухкава кожа имаше светлокафеникав цвят. Бадемовидните й очи, тъмни и влажни, се криеха под дълги, извити ресници, толкова тежки, че клепачите й бяха винаги полузатворени, което придаваше на лицето й замечтан и отнесен вид. Тя беше толкова мила и нежна, че човек мигновено изпитваше желание да я пази и защитава.
Освен това имаше и художествена дарба. Рисуваше с водни бои в късните следобеди. С триножника пред себе си и палитрата с бои и четки, тя с часове стоеше на двора в очакване светлините и сенките да станат най-подходящи. И тогава, с будистко спокойствие и лекота, изпълваше листа с четките си.
По-голямата част от скритите ми спомени беше изплувала на повърхността. Чувствах се изтощена. Равномерното похъркване на Флоринда, което се долавяше в стаята като далечно ехо, оказваше върху мен хипнотично въздействие.
Когато отворих очи, първата ми работа беше да я извикам по име. Тя не отговори. Леглото беше празно. Жълтият чаршаф, пъхнат плътно под дюшека, с нищо не издаваше, че някой е седял, камо ли спал, там. Двете възглавници бяха отново на мястото си — подпрени на стената, — а одеалото, което беше ползвала Флоринда, бе сгънато върху останалите на пода.
Неистово претърсих апартамента с надеждата да намеря някакво доказателство, че тя наистина е била тук. Не открих нищо, нито дори един сив косъм в банята.
13
КОГАТО БИВАХ НАПЪЛНО БУДНА, не можех съвсем да си спомня онези изгубени дни; знаех само, и то с абсолютна сигурност, че не са изгубени. Нещо се беше случило с мен през това време, нещо със съществено значение, което ми убягваше. Не полагах съзнателни усилия да си възвърна тези смътни спомени; просто знаех, че ги има полускрити, подобно на хора, които човек познава бегло, но чиито имена не може да си спомни.
Никога не съм имала здрав сън, но след онази нощ, когато Флоринда се появи в апартамента на Изидоро Балтазар, аз си лягах по всяко време на денонощието, само за да сънувам. Просто губех съзнание всеки път, когато легнех, и спях необичайно дълго време. Дори напълнях, но за жалост не там, където трябваше. Въпреки това обаче никога не сънувах с магьосниците.
Един следобед внезапно се събудих от някакво силно издрънчаване. Изидоро Балтазар беше изпуснал чайника в мивката. Главата ме болеше, погледът ми се мътеше. Осени ме споменът за някакъв ужасен сън, който изчезна така бързо, както се беше появил. Потях се обилно.
— Ти си виновен — изкрещях му аз. — Само ако ми помогнеш малко, нямаше да си проспивам живота така.
Исках да викам, да се отдам на безсилието и нетърпението си. Но изведнъж ми хрумна, че не можех да го направя, защото вече не ми олекваше като се оплаквам, както беше едно време.
Лицето му светеше от удоволствие, като че ли бях изказала мислите си на глас. Завъртя единия стол, възседна го и рече:
— Знаеш, че не мога да ти помогна. Жените сънуват по различен начин. Не мога и да си представя дори какво правите, за да сънувате.
— Не е възможно да не знаеш, с толкова жени около теб — изтърсих грубо аз.
Той се разсмя; изглежда нищо не можеше да развали доброто му настроение.
— Не мога дори да започна да си представям какво правят жените, за да сънуват — продължи той. — Мъжете водят непрестанна борба, за да нагласят своето внимание в сънищата; жените не се борят, но те пък трябва да постигнат вътрешна дисциплина.