Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
Изхихика се весело, привидно наслаждавайки се на моето нарастващо безпокойство.
— Винаги помни, че има само импровизации — добави тя, след което широко се прозя, изтегна се на леглото и придърпа едно от одеалата, прилежно сгънати и сложени едно върху друго на пода. Преди да се завие, тя се подпря на лакът и внимателно ме изгледа. Имаше нещо хипнотично в сънливия й глас, докато ми казваше, че не трябва да забравям, че вървя по същата воинска пътека като Изидоро Балтазар. Тя затвори очи и с едва доловим глас рече:
— Никога не го изпускай от очи. Неговите действия ще те водят така ловко, че дори няма да забележиш как става това. Той е безупречен и несравним воин.
Настоятелно я разтърсих за ръката. Опасявах се, че ще заспи преди да е свършила да говори.
Без да отваря очи Флоринда рече:
— Ако го наблюдаваш внимателно, ще видиш, че Изидоро Балтазар не търси любов или одобрение. Ще видиш, че остава безстрастен при всякакви обстоятелства. Нищо не иска, но е готов да даде всичко от себе си. Жадно търси сигнал от духа под формата на мила дума, подходящ жест и когато го получи, изразява своята благодарност, като удвоява усилията си.
— Изидоро Балтазар не съди — продължи тя. — Той безмилостно свежда себе си до нищото, за да слуша, да наблюдава, така че да победи и да се смири от победата си или пък да бъде победен и да укрепне от поражението си.
— Ако наблюдаваш внимателно, ще видиш, че Изидоро Балтазар не се предава. Може да е победен, но никога не се предава. А преди всичко Изидоро Балтазар е свободен.
Изгарях от желание да я прекъсна, да извикам, че всичко това вече ми го е казвала, но преди да успея да я попитам каквото и да било друго, Флоринда беше дълбоко заспала.
Страхувайки се, че мога да я изпусна сутринта, ако се върна в моя апартамент, аз седнах на другото легло.
Странни мисли нахлуха в съзнанието ми. Успокоих се. Отпуснах се напълно, като осъзнах, че те са отделени от останалите ми, нормални мисли. Видях ги като лъчи светлина, като изблици на интуиция.
Следвайки един от тези изблици, аз реших да опипам със задните си части леглото, на което бях седнала. И за моя най-голяма изненада, дупето ми сякаш беше потънало в леглото. За миг аз бях леглото, а леглото се протягаше да докосне дупето ми. Наслаждавах се на това усещане доста дълго време. Тогава узнах, че сънувам и разбрах с абсолютна яснота, че току-що бях изпитала онова, което Есперанса бе описала като „връщане на чувството“. После цялото ми същество се разтопи, или по-точно експлодира.
Искаше ми се да се разсмея на глас просто за удоволствие, но се опасявах да не събудя Флоринда.
Сега вече съвсем не ми беше трудно да си спомня какво бях правила в къщата на магьосниците през онези изгубени десет дни. Бях сънувала! Под наблюдението на Есперанса аз бях сънувала в продължение на десет дни, че се събуждам в къщата на магьосниците или при Есперанса, или пък на други места, които в момента не можех да видя ясно.
Клара ми беше казала, че за да може дадено нещо, което съм видяла в сънищата си, да остане трайно в паметта ми, трябва да го видя два пъти. Бях видяла всички жени повече от два пъти; те бяха трайно запечатани в паметта ми.
Докато си седях на леглото и наблюдавах Флоринда как спи, аз си спомних останалите жени от магьосническата група, с които бях общувала в сънно състояние през онези забравени дни. Видях ги ясно, сякаш се материализираха пред мен, или по-точно, сякаш аз се бях прехвърлила физически отново в онези събития.
Най-поразителна ми изглеждаше Нелида, която толкова приличаше на Флоринда, че отначало я помислих за нейна близначка. Не само, че беше висока и слаба като Флоринда, но имаше и същия цвят очи, коса и тен на кожата; дори изражението на лицето им беше еднакво. По темперамент също си приличаха с тази разлика, че Нелида беше някак по-кротка, не така властна. Като че ли й липсваше мъдростта и енергията на Флоринда. Но все пак у нея имаше една търпелива, тиха сила, която действаше много успокояващо.
Хермелинда лесно можеше да мине за по-малка сестра на Кармела. Беше висока около метър и петдесет и седем и имаше слабо, деликатно закръглено тяло и изтьнчени обноски. Изглеждаше по-малко самоуверена от Кармела. Говореше меко и се движеше с бързи, ситни стъпки, които напомняха грациозно танцуване. Жените ми казаха, че нейната свитост и кроткост предизвиквали проявата на най-доброто у хората и че тя не можела да се справи дори с двама човека едновременно, да не говорим за група хора.
Клара и Делия представляваха изумителна двойка шегаджийки. Те не бяха всъщност толкова едри, колкото изглеждаха на пръв поглед. Но от тяхната живост, сила и енергия човек оставаше с впечатлението, че са огромни, непоклатими жени. Те разиграваха помежду си най-различни забавни състезания. Използваха и най-малката възможност, за да демонстрират своите странни, ексцентрични одежди. И двете свиреха много добре на китара и имаха хубави гласове; те се надпяваха не само на испански, но също така и на английски, немски, френски и италиански език. Репертоарът им включваше балади, фолклор и всевъзможни популярни песни, включително от най-съвременната поп-музика. Достатъчно беше само да затананикам някоя песен и Клара или Делия веднага я изпяваха цялата. Правеха си също и поетически конкурси, като за целта пишеха стихове.