Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Първият свидетел, призован от защитата, беше самият Денис Фриц. Той говори за миналото си, за приятелството си с Рон и прочие. Призна, че има присъда за отглеждане на марихуана през 1973 г. и че е излъгал за това, когато е кандидатствал за учител в Ноубъл седем години по-късно. Мотивът му беше разбираем — просто имал нужда от работа. Няколко пъти отрече както да познава Деби Картър, така и да знае каквото и да било за убийството й.

След това го предадоха на Бил Питърсън за кръстосан разпит.

Опитните и безскрупулни адвокати обичат да казват, че колкото по-слаби са фактите, толкова по-силно трябва да се вика. Питърсън изскочи на подиума с маршова крачка, вторачи се в убиеца със съмнителните косми и се разкрещя.

Едва след няколко секунди съдия Джоунс го прекъсна и го повика при себе си.

— Обвиняемият може и да не ви харесва — прошепна строго съдията. — Но няма да викате в моя съд.

— Не викам — озъби се ядосано Питърсън.

— Викате. Нека да е първият и последен път, когато повишавате глас на това място.

— Добре.

Питърсън очевидно беше бесен, че Фриц е излъгал, когато е кандидатствал за работа. Значи просто не можеше да му се вярва. Питърсън драматично разкри и още една лъжа — формуляра, който Фриц беше попълнил, когато беше оставил някакъв пистолет в заложна къща в Дюрант, щата Оклахома. Там Денис отново беше пропуснал да впише, че е осъждан за отглеждане на марихуана.

Два ярки случая на долна измама; въпреки че, разбира се, нито един от тях нямаше нищо общо с убийството на Картър, Питърсън ги изцеди максимално, преди да продължи.

Ако положението не беше толкова сериозно, щеше да бъде комично. Питърсън успя да се докара до състояние на такъв справедлив гняв заради свидетел, който просто лъжеше. Все пак самият прокурор беше изградил цялото си обвинение на свидетелските показания на затворници и доносници.

Когато Питърсън най-сетне реши да продължи, всъщност нямаше накъде да ходи. Започна да скача от твърденията на един свидетел към тези на друг, но Денис удържа фронта. След цял час безсмислени въпроси Питърсън седна.

Единственият друг свидетел, призован от Грег Сондьрс, беше Ричард Бисбинг, който обясни на съдебните заседатели, че не е съгласен с повечето от заключенията на експерта Мелвин Хет.

Беше късен следобед, петък, и съдия Джоунс разпусна съда за уикенда. Денис се върна в затвора, преоблече се и се опита да се отпусне в задушната миша дупка, наречена килия. Беше убеден, че обвинението не е успяло да докаже вината му, но изобщо не се чувстваше уверен. Беше видял как неприязнено го гледат съдебните заседатели, когато им показаха ужасните снимки от местопрестъплението. Беше ги наблюдавал, докато слушаха Мелвин Хет и вярваха на заключенията му.