Равноденствие

На следващото разклонение видяха символа на Марс, кръг с излизаща от него стрелка надясно, и тръгнаха по тунел, който се спускаше стръмно надолу. Излязоха в просторен коридор, приблизително четири метра широк. В стената срещу тях имаше три отвора, а вляво от първия имаше три диска. Този път символите бяха на Меркурий, Сатурн и слънцето.

— Средният — каза Лора убедено и двамата тръгнаха по тесен коридор. Раменете на Филип забърсваха стените. Тунелът се спускаше полегато и когато го изминаха, се озоваха в кръгло помещение с куполовиден таван. Разположени на равни разстояния една от друга имаше шест арки. Вляво от всяка видяха обичайните дискове. Върху всеки имаше различен символ, изобразяваш една от планетите, упоменати в заклинанието. Арката със символа на Венера беше втората от ляво на дясно.

Филип свали раницата, подаде на Лора бутилката с вода и си погледна часовника. 22:43. После пробва мобилния си телефон.

— Няма сигнал естествено. — И го прибра в раницата.

— И моят няма — каза Лора. — Нищо чудно. Над нас има поне трийсетина метра камък.

Филип сложи раницата на гръб.

— Е, готова ли си?

Лора кимна.

— Напред тогава.

Отначало коридорът беше изключително тесен. Наложи се Филип да свали раницата, раменете му болезнено се триеха в грапавите стени. Но след десетина метра проходът се разшири и можеха да вървят свободно един до друг.

Тук светещите кристали по тавана бяха натрупани по-нагъсто и в тунела беше много по-светло, отколкото в предишните. Те ускориха крачка. Точно пред тях имаше арка, водеща към друга пещера. Изведнъж Филип спря и се загледа в земята. Лора, беше на два-три метра зад него, видя, че се вглежда в нещо върху пода. Той продължи бавно напред, вървеше полуприведен и не откъсваше поглед от знаците.

— Ела да видиш — подвикна й. — На английски е. Пише…

И в този миг Лора чу свистенето. Сякаш идваше от стената вдясно от тях. Последваха още три. Нещо перна Филип, а два свистящи предмета минаха покрай него и се удариха в стената вляво от тях. Филип клекна и свистенето мигом престана. Лора се сниши и пропълзя до него.

— Добре ли си?

— Май да. Какво беше това, по дяволите?

На пода Филип видя две счупени стрели, дълги само по няколко сантиметра. Други две се бяха забили в раницата.

— Стой ниско долу — прошепна той и двамата запълзяха към арката.

Щом минаха през нея, Филип седна и извади едната стрела.

— Играта можеше да загрубее — каза и я хвърли настрана.

— Добре, че беше раницата — отбеляза Лора, докато разглеждаше острия връх на другата стрела. — Какво гледаше на пода?

— Някакъв надпис на английски. Със златни букви пишеше: „Само чистият ще премине“.

Лора го погледна в очите и тъкмо се канеше да каже нещо, когато и двамата по-скоро усетиха, отколкото чуха, нисък тътен. Няколко дълги секунди стените сякаш вибрираха. Филип и Лора бързо долазиха до отсрещната стена и се притаиха, притиснати един към друг. От тавана се посипа прах. Преди тътенът да заглъхне, усетиха как покрай тях минава струя въздух и сякаш и последната молекула кислород беше изсмукана от помещението. От горната част на арката се откъсна огромен скален блок и падна с грохот на земята, като затвори плътно входа. Бяха в капан.