Полунощ в стаята на сенките
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полунощ в стаята на сенките». Краткое содержание книги:
— Може ли вече да си тръгвам? — попита тя Диклън. — Ще се обадя на майка ми и сестра ми и веднага ще започнем да планираме.
— Давай.
— Благодаря ти — целуна го тя по бузата. — Благодаря ти — целувка и по другата буза. — Реми, обади ми се веднага щом се освободиш. О, Дик? — завъртя се тя към него, докато вадеше мобифона от чантата си. — Сватбените ми цветове са розово и синьо. Нямаш нищо против да боядисаме къщата в тези цветове, нали?
Ченето на Диклън увисна, когато Ефи излезе от стаята.
— Тя се шегуваше, нали? — с надежда попита той Реми.
— Вероятно — отвърна Реми и въздъхна тежко. — Скъпи, не знаеш в какво се набута. Направи момичето ми щастливо и съм ти адски благодарен за това, но те очакват няколко напълно откачени седмици.
— Не можех да понеса да я гледам как плаче безутешно. Освен това и бездруго щях да боядисвам. — Розово и синьо, помисли си той. Какво толкова страшно имаше в безвредни цветове като тези? — Както и да е — добави, като притисна с ръка сърцето си. — И преди съм правил сватбени планове.
— Но никога преди не си срещал майката на Ефи.
— Страшна ли е?
— Доста страшна.
— О, Реми, моля те, прегърни ме.
Доброто дело му оправи настроението. Когато влезе в „Тройката“, беше готов за една студена бира и одобрително потупване по гърба. И Лена.
Тя стоеше зад бара, наливаше бира и говореше с един от редовните си клиенти. Диклън загледа как очите й обиколиха бара и най-после се спряха върху него. Той се надигна и тръгна към нея.
Лена плъзна халбата с бира към чакащия клиент и се завъртя. В същия момент Диклън я вдигна във въздуха и залепи устни в нейните.
Аплодисментите и виковете го накараха да се ухили весело.
— Липсваше ми.
Лена разтърка разтрепераните си устни.
— Винаги успяваш да уцелиш точния момент — усмихна се тя, като го погали по бузата и го изгледа развеселено. — Сега ме пусни, момче. На работа съм.
— Някой друг ще трябва да поеме работата ти за малко.
— Заета съм, скъпи. Иди и седни, а аз ще ти донеса бира.
Той я вдигна още по-високо и я взе на ръце като бебе, после натисна с лакът вратата към кухнята.
— Лена има нужда от заместник — извика Диклън, после се обърна към клиента с бирата. — Имаш ли нещо против да ми отвориш вратата?
— Няма проблеми.
— Диклън, трябва да се грижа за бизнеса си.
— Справяш се отлично и барът би могъл да мине и без теб за половин час — отвърна той и я понесе навън.
Няколко пешеходци ги изгледаха любопитно, но Диклън не им обърна внимание и влезе в двора на Лена.
— Не обичам да ме притискат, скъпи.
— Не те притискам. Нося те. Къде ти е резервният ключ? — попита, докато се качваше по стълбите.
Лена не отговори и той сви рамене.
— Добре. Сигурно ще ни арестуват, че правим онова, което планирах, на терасата, но аз съм готов да рискувам.
— Под втората саксия вляво.
— Чудесно.
За изненада на Лена той я преметна през рамо и се наведе да вземе ключа. Да, определено беше подценявала силата му, а и собствената си реакция.
— Свалила си няколко килограма — отбеляза той, като отключи вратата. — Браво.
— Моля? — запита тя с леден тон.
— Реших, че това е от мъка по мен.
— Вземи се в ръце, скъпи.
— Взел съм теб — отвърна той, като я погали по задника.
— Адски съм поласкана, че реши да отделиш малко от ценното си време, за да дойдеш в града за едно бързо чукане, но…
— Чудесна идея. Това не беше първата ми задача, но защо да чакаме? — попита той, като я закрепи на рамото си и я понесе към спалнята.
— Диклън, започваш да ме ядосваш. Пусни ме долу и…
Лена остана без дъх, когато той я метна на леглото. Диклън забеляза, че очите й блестят заплашително и реши, че това е идеално. Беше в настроение за бърз и див секс.
— Какво, по дяволите, ти става? Нахлуваш в бара ми, сякаш си негов собственик, и ме отнасяш като военна плячка. Ако си мислиш, че съществувам само за да задоволявам желанията ти, не си познал.
Диклън се ухили, свали едната си обувка и я метна настрани.
— Обуй се или ходи бос, но си тръгвай.
Той събу и другата си обувка, после ризата си. Отговорът на Лена бе да се надигне на колене и да заговори толкова бързо и гневно на кажунски, че Диклън не разбра почти нищо.
— Съжалявам — извини се той, докато събуваше джинсите си. — Беше прекалено бързо за мен. Не разбрах дали съм прасе, което трябва да се пече в ада, или трябва да отида в ада и да ям печено прасе.
Лена се забори енергично с него, като ругаеше и риташе ожесточено. После се замята лудешки, когато Диклън я притисна под себе си и впи устни в нейните.