Полунощ в стаята на сенките
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полунощ в стаята на сенките». Краткое содержание книги:
Тя си пое дъх и се застави да седне.
— Както и да е, Лилибет се върна, когато бях на три годинки, издрънка обичайните си дивотии, че е научила урока си, че съжалява за всичко и се е променила. Остана при нас няколко дни, после отново изчезна. И това се повтаря оттогава. Понякога се връща пребита от поредното копеле, с което е живяла. Друг път си идва болна или дрогирана. Но винаги се връща.
Лена замълча и се замисли.
— С връщането си тя само ви наранява — тихо каза Диклън. — Наранява и теб, и мис Одет.
— Наранява всички. Това е единственият й талант. Беше дрогирана, когато се появи на тринадесетия ми рожден ден. Вкъщи имаше празненство — семейство и приятели. А тя пристигна дрогирана с поредния кретен. Нещата бързо загрубяха и трима от чичовците ми се намесиха и ги изхвърлиха. Имам нужда от една цигара — внезапно каза Лена и излезе от стаята.
Върна се след малко с цигара в ръка и продължи:
— Следващия път, когато Лилибет се върна, бях на шестнадесет и се виждах с едно момче, в което бях лудо влюбена. Тя му даде алкохол и дрога и прави секс с него. Той беше на моята възраст, така че ми е трудно да го обвинявам за глупостта му. Лилибет едва не умря от смях, когато ги заварих на калъп в блатото. И все пак, кога купих този апартамент и тя се върна, я прибрах. Реших, че е по-разумно да живее при мен, отколкото при баба. Помислих си, че този път… може би този път… Но тя започна да проституира и да води клиентите си в дома и носеше и дрога. Окраде ме и отново ме изостави, оттогава не искам да я видя. Приключих с нея. Но всъщност никога няма да приключа напълно, Диклън. Нищо не може да промени факта, че тя е моя майка.
— Но пък нищо, което тя прави, не може да промени самата теб. Ти си чудесно момиче. Лена. Правиш чест на хората, които са те отгледали. И Лилибет те мрази заради това.
Лена се вторачи в него.
— Мрази ме — прошепна тя. — Никога преди не съм успявала да споделя това с някого. Защо подобно признание помага толкова много?
— Няма да кажа, че тя не може да те нарани повече, защото не е така. Но мисля, че вече не може да те нарани толкова силно.
Лена замислено изтърси пепелта от цигарата си.
— Вечно те подценявам — каза тя.
— Няма проблеми. Така ще мога да те изненадвам от време на време. Как ти се струва поредната ми изненада? Лилибет е свързана с Мане Хол.
— Какво имаш предвид?
— Не знам точно и не мога да го обясня. Но знам, че е. Мисля, че е трябвало да се върне и да ми каже нещата, които ми наговори. Още една брънка във веригата. Смятам, че този път с Лилибет е свършено тук. Обади се на баба си, Лена. Не позволявай на тази жена да ви раздели.
— Мислех си за това и предполагам, че ще го направя — кимна тя, като взе празната си чаша, разклати я и я остави на масата. — Бях решила твърдо да приключа и нашата връзка, Диклън.
— Можеше да се опиташ.
— Наистина го мисля. И за двама ни ще е по-добре, ако се разделим и се опитаме да си останем приятели.
— Можем да сме приятели. Искам децата ни да имат родители, които се харесват.
Лена вдигна ръце примирено.
— Трябва да се връщам на работа.
— Добре. А като говорим за сватба, има известна промяна във венчавката на Реми и Ефи. Тържеството ще бъде у нас.
Тя разтърка слепоочията си и се опита да влезе в шеговития му тон.
— В полузавършени стаи, сред инструменти и дъски, и…
— Това е прекалено отрицателно отношение, особено след като възнамерявах да те помоля за помощ. Можеш ли да държиш четка за боядисване?
Лена въздъхна.
— Всички ли спасяваш?
— Само хората, на които държа.
Някъде в интервала между излизането на Диклън от Мане Хол и пристигането на Ефи, Лилибет направи ново посещение. Беше полуобезумяла от кокаин и обида. Ако проклетото копеле не можеше да отдели няколко кинта за майката на жената, която чукаше, тя щеше да си помогне сама.
По обяд, когато Диклън я поведе към кухнята, тя огледа внимателно първия етаж, затова сега се отправи към библиотеката и огромното бюро в нея.
Знаеше, че богатите хора държат пари в брой в домовете си, затова започна бързо да отваря чекмеджетата и да рови из тях. Извика доволно, когато намери спретната купчинка с петдесетачки, и светкавично пъхна парите в джоба си.