Полунощ в стаята на сенките

— Много дим и щети от огъня — обясни Реми. — А и не само щети от пожара. Няма да успеят да оправят място навреме.

— Аз съм виновна.

Диклън също коленичи до Ефи.

— Добре, скъпа, защо подпали пожара?

Това я накара да се засмее за секунда.

— Исках да използваме онази стара плантация. Адски е романтична и красива. Реми каза, че ще е по-лесно да наемем бална зала в хотел, но аз държах на своето. И виж какво стана. Остават по-малко от три седмици, а ние… направо сме без изход.

— Не е така, скъпа. Ще намерим друго място. Моля те, успокой се — целуна я по носа Реми. — А ако се стигне до най-лошото, ще се оженим, а после ще направим приема. След медения месец.

— И къде ще се оженим? В кметството?

— Не ми пука къде — отвърна Реми и този път целуна пръстите й. — Важното е да го направим.

Ефи подсмръкна, въздъхна и се облегна на него.

— Съжалявам. Държа се глупаво и егоистично. Прав си. Няма значение къде и кога.

— Разбира се, че има — намеси се Диклън. Бъдещите младоженци се вторачиха в него. Ефи — обляна в сълзи, Реми — объркан и притеснен.

— Не можете да позволите един пожар да съсипе плановете ви. Използвайте моята къща.

— Какво искаш да кажеш с „твоята къща“? — попита Реми.

— Мане Хол. Достатъчно е голяма. Балната зала се нуждае от още малко работа, но имаме време. Завърших и фоайето тази сутрин. Градините са в чудесно състояние. Кухнята, салоните и библиотеката са готови. Все още има неща за доизкусуряване, но хората няма да се интересуват от това. Ще имат възможност да се насладят на къщата, градините и духовете. Ще говорят за това с години.

— Сериозно ли го казваш? — извика Ефи, като го хвана за ръка, преди Реми да успее да проговори.

— Разбира се. Можем да го направим.

— Дик — започна Реми, но Ефи го изпревари.

— Господи, обичам те — възкликна тя, като обви ръце около врата на Диклън. — Ти си най-прекрасният човек в света. Ангел — целуна го тя. — Светец.

— Нали нямаш нищо против да ни оставиш насаме? — усмихна се Диклън на Реми.

Ефи се засмя и се завъртя весело.

— Не би трябвало да се съгласяваме с това. Безброй непознати ще бродят из къщата ти и ще изпотъпчат моравата ти. Но ще го направя, защото съм отчаяна, а мястото е идеално. Кълна се, че няма да ти се наложи да вършиш никаква работа. Аз ще се погрижа за всичко. И ще съм ти длъжница, докато умра.

— Ако ми подариш първородния си син, ще смятам, че си се отплатила.

Реми седна на ръба на бюрото си и поклати глава.

— Казвам ти, че ще се оженя за теб, където и да било и по което и да било време, докато Диклън ти осигурява само една вехта къща, а той получава целувките.

— Да, но пък ти получаваш мен — отвърна Ефи, като прегърна Реми и облегна глава на рамото му. — Искам всичко да е прекрасно, Реми. Искам да е специален ден. Това означава много за мен.

— Знам, че е така. Затова означава много и за мен. Ще си направим страхотен купон, нали?

— Да — усмихна се тя, после се отдръпна от него. Тъжната, разплакана жена се превърна внезапно в енергична ентусиастка.