Школа за магии (Книга първа)

— Точно това, което си написала в статията си.

— Точно този отговор заслужавам.

Кей се умълча.

— Не смятам, че трябва да се притесняваш — обади се тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Не ми обръщай внимание.

Лиза допуши цигарата си и запали нова. Беше пратена тук за четири години. Оставаха й по-малко от две. Тя бе назначена отвъд океана почти като военните служители. Всъщност постът й в Шести отдел за чуждестранните съветници донякъде съответстваше на капитански чин в армията. Кей Хофман бе главен съветник, а тя заместник-съветник на Отдела за връзки с обществеността. Там имаше още шестима служители — пет жени и един мъж. Беше едновременно и вълнуващо, и отегчително; и много леко, и много уморително.

Лиза погледна часовника на стената, който показваше пет и десет. Реши да се прибере в апартамента си и да озаглави снимките на фотографския си очерк за Москва.

— Достатъчно за днеска.

Тя стана и пъхна няколко листа в куфарчето си.

— Добре ли си? — вдигна Кей очи от вестника.

— Тук никой не се чувства добре. В департамента му казват „командировка за изпитание“. Дали съветското правителство се засяга от това?

Кей се усмихна почти в гримаса.

— Хич не им пука. Цялата им шибана страна е на доживотна командировка за изпитание, организирана от самото им правителство. — След малко добави: — Ще ти бъде по-лесно, ако си имаш любовник.

— Не, не помага.

— Напротив, помага. Питах ли те какво стана с оня съветник по политическите въпроси — Сет?

Докато прибираше нещата си в очакване на още една самотна вечер, Лиза се замисли за Сет Алеви. Любовните връзки в едно посолство според нея отчасти са резултат от наложена интимност. Преди бяха обсъждали с него евентуалната си женитба, конфликтите, които биха възникнали във връзка с кариерата им, бъдещето им на съпрузи, пътуващи по служба в различни краища на света. И двамата стигнаха до извода, че нищо няма да излезе, ако единият от тях не напусне работата си. И с това се свърши.