Венец от трева (Част II: Разривът)

— Е, аз пък заявявам, че не го искам при себе си! — тросна се Луп. — И няма да позволя да ми бъде прикачен по чужда воля! Нека си стои в Рим, където е мястото на хора на неговата възраст. Гай Марий е вече твърде стар и твърде болен, за да ходи на война.

При което от мястото си стана Секст Юлий Цезар.

— Може ли да говоря, Луций Юлий? — обърна се той към първия консул.

— Имаш думата, Секст Юлий.

— Аз самият не съм стар — започна колебливо Секст Цезар, — но както всички в този Сенат добре знаят, съм тежко болен. Страдам от астма. В по-младите си години преминах през доста добра военна подготовка, сражавал съм се редом с Гай Марий в Африка, бил съм се и срещу германите в Галия. Участвах и в битката при Араузио, където по всяка вероятност тъкмо болестта ми ми спаси живота. И все пак сега е зимно време и не бих бил от никаква полза в един поход през Апенините. Вече съм навъртял години и от месец на месец гърдите ми отслабват все повече и повече. Това, разбира се, не е причина да бягам от задълженията си. Аз съм горд, че съм римлянин, че принадлежа на една от най-знатните фамилии в града. Но нека ви напомня, че досега и дума не се е отворила за конницата. А от конница ние ще имаме голяма нужда. Ето защо бих помолил Сената да ме освободи от задълженията ми на командващ в планините и вместо това да ми позволи да наема кораби и да прекарам студените зимни месеци в набирането на конница от Нумидия, Трансалпийска Галия и Тракия. Мога и да набирам доброволци сред римските граждани, живеещи в чужбина. Това е работата, за която се чувствам най-добре подготвен. Когато се върна напролет, ще бъде чест за мен да поема командването на който и да било легион. — Той се покашля и гърдите му отново жално изсвириха. — Предлагам мястото ми в щаба на Публий Рутилий да бъде заето от Гай Марий.

— Това е то! Шурей и зет! — скочи на крака недоволният Луп. — Няма да я бъде, Секст Юлий, така да знаеш! От години те слушам и ми се струва, че от всички болести на света ти най-подходящата си хванал! Когато ти трябва да си болен, идва веднага, когато ти трябва да си здрав, и помен от нея няма! Но виж, и аз мога като теб! — Започна да поема хрипливо въздух, уж че се задавя от кашлица.

— На теб може да ти е омръзнало да ме слушаш, Публий Луп, но явно през всичките тези години нито веднъж не си ме чул — опитваше се да не се ядосва Секст Цезар. — Аз не вдигам шум, когато вдишвам, а когато издишвам.

— Хич не ме интересува кога шумиш и кога пърдиш! — ставаше все по-арогантен Луп. — Просто знай, че няма да избягаш от задълженията си към мен, а Гай Марий ще си стои вкъщи!

— Един момент, ако обичаш — намеси се Скавър Принцепс Сенатус и стана заплашително от стола си. — И аз имам да кажа нещо по въпроса — изгледа той Луп по същия начин, както няколко седмици по-рано бе изгледал Варий пред съда за държавна измяна. — Редно е да знаеш, Публий Луп, че не си ми любимец! В действителност сега му е мястото да споделя дълбокото си съжаление, задето и ти носиш същото име като моя скъп приятел Публий Рутилий Руф. Може и да сте някакви далечни роднини, но аз лично не виждам как бихте могли да имате нещо общо помежду си! Руф беше едно от украшенията на този Сенат, което и сега много ни липсва. Докато ти си една от най-болезнените рани, които хорската суета е нанесла на нашата свята институция и която рана трудно ще зарасне!