Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Никой не му отговори. Сякаш всички бяха престанали да дишат, не се чуваше дори Секст Цезар. Скавър седна на мястото си между Марий и Катул Цезар. Луций Цезар се вгледа във всеки от тримата поотделно, после погледът му зашари нататък по реда сенатори, за да се спре на Луций Корнелий Сула. Консулът усети как пулсът му се ускорява. Какъв беше отговорът, който Сула искаше да му внуши? В очите му се четеше толкова много, че беше трудно да се познае…
— Публий Рутилий Луп, оставям ти възможност доброволно, да приемеш Гай Марий за свой главен легат. Ако откажеш, ще подложа въпроса на гласуване от Сената.
— Добре, добре! — възкликна обезсърчен Луп. — Но нека не бъде мой единствен легат! Ще си поделя поста с Квинт Сервилий Цепион.
При тези му думи Марий отпусна глава назад и избухна в смях.
— Браво! — извика. — Да впрегнеш коня в една колесница с магарето!
Разбира се, Марий бе чакан с нетърпение вкъщи, където Юлия, както подобава на една сенаторска съпруга, силно се вълнуваше от случилото се в Курията. Той се изненадваше от способността на съпругата си да отгатва кога в Сената се разискват наистина важни въпроси. Сутринта, когато се бе запътил за заседанието, той самият не знаеше със сигурност за какво ще става дума. А ето, че Юлия не само предполагаше, ами дори би могла да му разкаже дума по дума какво са си говорили.
— Война, нали? — попита тя още на вратата.
— Да.
— Много ли е страшно положението? Само с марсите или с всички останали?
— Струва ми се, че поне с половината от италийските съюзници. Останалите кой ги знае кога ще се присъединят и те. Как не бях помислил за това по-рано! Добре го каза Скавър — предразсъдъците и пристрастията замъгляват разума ни. Единствен Друз знаеше, че ще се стигне дотук! Ех, да беше жив той, Юлия! Ако не го бяха убили, италийците сега щяха да получат гражданството си и никой нямаше да мисли за война.
— Марк Ливий умря по волята на хора, които за нищо на света, дори при заплахата от война, не биха позволили на италийците да станат римски граждани.
— Да, така е. Както винаги имаш повече право от много други. — Но беше време да се смени темата. — Мислиш ли, че готвачът ще получи удар, ако му наредим да приготви вечеря за цяла центурия утре вечер?
— По-скоро мисля, че ще е щастлив. Винаги се е оплаквал, че не се забавляваме достатъчно.
— Прекрасно! Защото наистина съм поканил една центурия гости.
— И по какъв повод, Гай Марий?
Той поклати мрачно глава.
— Навярно защото предчувствам, че за много от нас това ще е последната тържествена вечеря в живота. Богове, богове… Обичам те, Юлия.
— И аз те обичам — отвърна му тя. — Кои ще дойдат?
— На първо място Квинт Муций Сцевола, щом се очаква да женим сина си за дъщеря му. А освен него Марк Емилий Скавър, Луций Корнелий Сула, Секст Юлий Цезар, Гай Юлий Цезар и Луций Юлий Цезар.
Едва сега Юлия като че ли от нещо се стресна.
— С жени или без?
— С жените естествено.
— Ужас!
— Какво те прихваща?
— Жената на Скавър, Далматика! И Луций Корнелий!
— О-о, та това беше преди толкова години — махна с ръка Марий. — Ще подредим господата по кушетките — всеки според положението му, — а ти ще разположиш дамите, както сметнеш за добре. Къде е проблемът?
— Е, да речем, че не съществува — с недоверие поклати глава съпругата му. — Най-добре ще е да сложим Далматика и Аврелия срещу Луций и Секст Юлий; Елия и Лициния ще бъдат обърнати към централното ложе, а двете с Клавдия ще си говорим с Гай Юлий и Луций Корнелий. — Тя се засмя при мисълта, която й мина през главата. — Все пак не вярвам Луций Корнелий да е спал с Клавдия!