Венец от трева (Част II: Разривът)

„Вечерята беше кошмарна. Ако нещата не стигнаха до пълна катастрофа, това се дължи единствено на предвидливостта на Юлия, която бе разположила мъжете строго според протокола, а жените — така, че да се избегнат всякакви нежелани контакти. Вследствие на което и на Аврелия, и на Скавровата съпруга Далматика видях само гърбовете.

Знам, че и Скавър е решил да ти пише и че писмата ни ще достигнат до теб с един и същи куриер, затова няма да повтарям новината за предстоящата война с италийците. Ще ти спестя и резюмето на речта, която Скавър държа пред Сената във възхвала на Гай Марий. Убеден съм, че Принцепс Сенатус няма да изпусне случая да ти прати пълен препис на протокола! Това, което не мога да премълча, е постъпката на Луп, която за мен беше долен позор. Когато разбрах, че консулът възнамерява да остави Марий в Рим, просто не се сдържах и пръв надигнах глас в полза на стария си учител. Това, което ме отчайва обаче, е, как едно магаре като Луп ще командва цяла армия, действаща при това на два фронта, а геният Гай Марий ще му върши черната работа. Съвсем непонятна ми се струва снизходителността, с която той се отнася към колегата си легат Цепион. Чудя се дали старата лисица от Арпинум не е замислила някой хитър номер по адрес на тоя празноглавец. А ако ще е наистина номер, подозирам, че ще е коварен.

Ще се върна на вечерята у Гай Марий, защото двамата със Скавър сме се разбрали писмата ни да са повече страници и да поделим събитията по равно, за да не се повтаряме. Колкото и да е несправедливо, на мен ми се паднаха клюките. Несправедливо не за друго, а защото от Скавър по-голям клюкар в цял Рим няма. Е, като изключим теб самия, Публий Рутилий. Сцевола също присъстваше, защото от известно време Марий урежда да ожени сина си за дъщеря му — онази от първата Лициния. В момента Муция (която всички наричат Муция Терция, за да я отличават от двете дъщери на стария Сцевола Авгур) е на около тринайсет. Става ми жалко за момичето. Младият Марий трудно може да се нареди сред младежите, които харесвам: арогантен, самоуверен, изключително амбициозен младок. Не ми се мисли за хората, с които ще си има работа за в бъдеще — надали ще им остави хубави спомени. Изобщо, като го сравнявам с покойния си син, не мога да му открия едно-единствено положително качество.

Трябва да знаеш, Публий Рутилий, че за човек като мен, който винаги е бил лишен от семейство, синът ми представляваше безценно съкровище. Още от първия път, когато го видях да се смее в детската стая, го обикнах с цялото си сърце. За мен той се превърна в най-близкия, най-незаменимия другар в живота. Каквото и да сторех, в неговите очи сякаш бях магьосник. По време на пътешествието ми из Изтока извърших доста лудости само и единствено заради него. Вярно, не беше човекът, който ще ми даде мъдър съвет и ще ме научи как точно да постъпя в тази или онази ситуация. Затова пък винаги ме разбираше, когато му говорех, във всичко беше твърдо на моя страна. А ето, че умря. Толкова бързо, толкова неочаквано! Казвам си, че ако ми беше оставено повече време, ако можех по-отрано да се подготвя за… И все пак, когато синът ти умира, какво значение има дали си подготвен за това или не?