Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— И все пак, предполага се, че ще имаме един общ главнокомандващ — обади се Скавър.
— Напротив, Принцепс Сенатус, точно това не бива да допускаме. Двата театъра на действие, които току-що описах, се разделят от нашите собствени земи — наблегна Сула. — Разстоянието от северния до южния край на Лациум е голямо, още повече че Северна Кампания едва ли ще отхвърли нашата власт и ще трябва да пазим и нея. Виж, за Южна съм почти сигурен, че ще въстане срещу Рим. Стига италийците да спечелят някое сражение срещу нас и всички самнити и хирпини, населяващи областта, ще се вдигнат на оръжие. В Нола дори може да се каже, че са го сторили. От изток Лациум е защитен от Апенините, а също и Помптинските блата. Ако връчим върховното командване на един-единствен човек, той ще трябва постоянно да обикаля от единия фронт до другия, да губи излишно време по пътищата и в крайна сметка никога няма да оцени отблизо обстановката. Трябва да разберете, че ни предстои война на два напълно отделни фронта! А може да се окажат и три. На юг ще водим една кампания, защото Апенините стават проходими едва в точката, където се събират Кампания, Самниум и Апулия, сиреч всички бойни действия ще се въртят на ограничен периметър. Но на север няма да е чудно, ако се окажем отново подложени на удари от две страни едновременно — от север и от североизток. Можем да благодарим на Апенините, че най-високите им върхове са точно в тази част на Италия. Именно Апенините разделят земите на марсите, пелигните и маруцините, ако смятаме и тях, от тези на пиценците и вестините. Затова и не виждам как бихме могли да принудим врага да действа на един-единствен фронт. Вероятно ще трябва да пратим войски през Умбрия и Северен Пиценум, които да прехвърлят Апенините от север и по Адриатическото крайбрежие да се спуснат над въстаналите райони на Южен Пиценум. Междувременно с други сили ще трябва да нахлуем в земите на марсите и пелигните на изток от Рим.
Сула замълча: идеше му да се убие за подобна проява на слабост, но не можеше да я надвие. През цялото време, докато говореше, го занимаваше една-единствена мисъл — как гледаше на нещата Гай Марий? Ако той имаше различно мнение по въпроса, сега беше времето да му възрази. Което и направи.
— Ако обичаш, продължавай нататък, Луций Корнелий — подкани го старият му приятел по военно дело. — Дотук, и да искам, не виждам къде мога да те поправя.
В светлите очи на Сула заблестяха искрици, на устните му се появи лека усмивка, която скоро изчезна. Той вдигна рамене:
— Всъщност не виждам какво толкова да продължавам. Все пак планът, който нахвърлих сега пред вас, би влязъл в сила единствено при положение, че имаме срещу себе си споменатите осем народа. Може да се окажат и по-малко, може да се окажат и повече. Не мисля, че е мое задължение да посочвам с какво да се заемем. Но понеже тъй и тъй съм взел думата, смятам, че ще е най-добре, ако пълководците, които поемат северния и централния театър на действия, имат достатъчно клиенти в тези райони. Така например би било редно в Пиценум да действа Гней Помпей Страбон, той сам владее множество изходни пунктове, а и би разчитал на хиляди клиенти. Същото би могло да се каже и за Квинт Помпей Руф, макар и неговото влияние далеч да не е толкова голямо. Гай Марий пък би имал най-голям успех в Етрурия, където живее огромна част от клиентелата му. Както и Цецилий Метелите. В Умбрия всичко зависи от Квинт Сервилий Цепион. Ако всички тези мъже обединят усилията си на север и на изток, то Рим само би спечелил.
Сведе глава по посока на консула Луций Юлий Цезар и се върна на мястото си сред одобрителните възгласи на колегите си (или поне на него така му се стори). Бяха поискали неговото мнение преди това на когото и да било друг от Сената, при това по такъв жизненоважен въпрос, че авторитетът му не можеше да не е нараснал. Случилото се току-що му се струваше направо невероятно. Да не би най-сетне да поемаше по дългия път към върха?
— Мисля, че всички трябва да благодарим на Луций Корнелий Сула за този кратък, но в същото време изчерпателен анализ на обстановката — рече Луций Цезар и се усмихна на Сула по начин, който подсказваше, че и за в бъдеще би разчитал на услугите му. — Колкото до мен самия, аз съм напълно съгласен с казаното от него. Какво ще каже обаче Сенатът? Има ли сред присъстващите такива, които да мислят различно?
По всичко изглеждаше, че другомислещи няма.
Скавър Принцепс Сенатус шумно се покашля.
— Ти си този, който ще даде крайните разпореждания, Луций Юлий. Нека се знае все пак, че с риск да настроя назначените отци срещу себе си, предпочитам лично аз да си стоя в Рим.