Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Доволен от подобно развитие на събитията, Луций Юлий Цезар скоро оправда доверието, което Принцепс Сенатус му бе оказал. В рамките на едно-единствено заседание на сената бяха взети всички по-важни решения. Така например, прието бе, че и двамата консули ще застанат начело на римските армии, докато управлението на града ще бъде предадено на градския претор Луций Корнелий Цина. На преден план излезе въпросът за управлението на задморските провинции, които и първи щяха да понесат тежестта на една евентуална война. Решено бе Сенций и занапред да остане в Македония, също както и колегите му управители в двете Испании. В същото време, за да се попречи на и без това агресивния цар Митридат да се възползва от вътрешните неразбории на Рим, за Киликия бе пратен Публий Сервилий Вация, който имаше за задача да поддържа спокойствието в тази част на Мала Азия. Най-важната промяна обаче беше назначаването на нов провинциален управител — консуларният сенатор Гай Целий Калд поемаше грижата за Трансалпийска и Италийска Галия едновременно.
— Ясно е — обосноваваше исканията си консулът Юлий Цезар, — че ако цяла Италия се вдигне на бунт срещу Рим, ние няма да можем да разчитаме на никакви войници от земите на полуострова. Затова пък в Италийска Галия се намират голям брой латински колонии, както и няколко римски колонии. Гай Целий ще се настани някъде в Италийска Галия и ще се заеме с набирането на войска.
— Бих искал да предложа нещо — закашля се от мястото си Марий. — Ако може квесторът Квинт Серторий да придружи Гай Целий. Вярно, че задълженията му тази година са от фискално естество, а и той още не е намерил мястото си в Сената. И все пак вярвам, всички сте се убедили, че Квинт Серторий е роден войник. Нека изпълнява чиновническите си задължения в услуга на армията.
— Предложението ти е прието — съгласи се Цезар.
Разбира се, самите финансови проблеми бяха ужасяващи. Хазната не можеше да се оплаче, че е празна, авоарите й можеха да подплатят не една военна кампания, но…
— Ако войната се разпростре на по-голяма територия, отколкото предполагаме, или ако се проточи по-дълго, ще ни трябват и повече пари — напомни Луций Цезар. — Мисля, че ще е добре, ако се замислим над въпроса, преди да е станало късно. Предлагам да обложим с преки данъци римските граждани и ползващите се с латински права.
Това естествено предизвика бурните протести на мнозина сенатори. Антоний Оратор обаче набързо скалъпи поредната си убедителна реч и със съдействието на Принцепс Сенатус успя да убеди недоволните, че друго решение няма. В цялата история на Рим никога не се бе събирал постоянен трибутум, до подобна мярка се прибягваше единствено във времена на нужда; откакто обаче великият Емилий Павел бе разгромил цар Персей и завладял Македония, римският народ бе прехвърлил всичките си данъчни задължения върху неримското население на провинциите си.
— Ако ни се наложи обаче да поддържаме повече от шест легиона войници, доходите ни от провинциите няма да стигнат — обяви главният трибун на хазната. — Занапред огромната тежест по въоръжаването, обличането и изхранването на войската ще легне върху плещите на Рим и на римската хазна.
— Сбогом, италийски съюзници! — извика свирепо Катул Цезар.
— Но като се има предвид, че е възможно да разчитаме на десет до петнайсет легиона — подхвърли Луций Цезар, на когото точно тази част от задълженията не се нравеше никак, — какъв трябва да бъде размерът на данъка?
Главният трибун на хазната се обърна към придружаващите го чиновници и след кратко съвещание обяви:
— Един процент от цялото имущество на човек.
— И както обикновено на пролетариите ще им се размине… — провикна се Цепион.
— По всичко изглежда, Квинт Сервилий — обърна се към него Марий с подходящата за случая ирония, — че тъкмо пролетариите ще попълват въпросните петнайсет легиона.
— И така, докато още не сме свършили с финансовата тема — продължи Луций Юлий Цезар, без да обръща внимание на разменените реплики, — предлагам да назначим неколцина от най-висшите сенатори да поемат грижата за снабдяването на армията с оръжие и всичко останало. По принцип проблемът е от компетенцията на префектус фабрум, но тъй като в момента няма ни най-малка представа какъв ще бъде общественият статут на легионерите, а и изобщо колко легиона ще са ни необходими, смятам за най-редно целият Сенат да отговаря за снабдяването на войската, поне на първо време. В момента под ръка имаме четири легиона ветерани в Капуа, както и още два, намиращи се в момента на обучение в Рим. И шестте бяха готвени за изпращане по провинциите, но за това вече и дума не може да става. Провинциите ще трябва да разчитат единствено на настоящите си гарнизони.