Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
О’Тул неохотно отстъпваше, крачка по крачка.
— А бе, човек, какво правиш? Цял час чакам тука. Писна ми от вас.
Лание го изтика до ъгъла, по-далече от останалите. О’Тул сниши глас и мушна с пръст Лание в корема.
— Стига си ме бутал!
Ченгето се усмихна.
— Значи посягаш на полицай, а? Ще ти пръсна черепа. Ако мислиш, че сега си зле, опитай пак и ще видиш колко зле може да стане…
— Марсел, някакъв проблем ли имаш?
Ридли Бенкс бе застанал зад О’Тул и реши, че сега е моментът да обяви присъствието си. Лание му се усмихна над рамото на ирландеца.
— А, никакви проблеми. Само малко го просвещавам.
О’Тул се извъртя, сепна се за миг, като видя, че Бенкс е чернокож, после сви рамене.
— Ъ-ъ, няма за какво да си приказваме. Предишния път ви казах всичко, каквото знам.
Лание се ухили още по-весело.
— Джейми, на умник като тебе му трябва поне час, за да ни разправи всичко, което знае. Нали така, Ридли?
— Ако не и повече.
О’Тул въртеше глава и поглеждаше ту единия, ту другия.
— Добре де, приятно ми беше да се видим. Сега трябва да се връщам на опашката.
Лание отново му се изпречи.
— Има една дреболия, Джейми. Миналия път ни каза, че доколкото знаеш, Кевин Ший едва ли не самичък свършил онази работа с Артър Уейд.
— Казах ви, че не знам. Не излязох навън да видя.
— А, вярно — подметна Бенкс, — май точно това каза.
— Нима? Точно така ли се е изразил?
— Ами, да. Джейми, не искаш ли да промениш нещо в историйката? Та откъде Ший е взел въжето?
— Какво въже?
Лание се засмя снизходително.
— Чуваш ли го — пита какво въже?
— Щом Ший е бил в бара при тебе и е излязъл да се разправи с Уейд, как е станало? Отбил се е до колата си да вземе въже от багажника?
— Не знам как е станало. Не съм излизал от бара.
И Бенкс пристъпи към него, също засмян до уши.
— Все това повтаря, забелязваш ли?
Лание кимна.
— Не се отказва. Нищо не е видял. Хитър номер.
Бенкс се премести така, че заради двамата О’Тул не можеше да помръдне.
— Мислим си… Даже сме съвсем сигурни, Джейми… че въжето е взето от магазина до бара. Ти какво ще кажеш?
— Нищо. Не съм бил там.
Лание подсвирна, явно впечатлен.
— Ридли, на това му викат последователност. Що не се откажем и да се върнем в управлението?
— Да, ама има една зацепка — възрази Бенкс. — Намерихме парчета, подозрително напомнящи останки от голяма халба, в разбитата витрина на онзи магазин и е доста вероятно на някое от парчетата да открием твои отпечатъци. В момента проверяваме.
Очите на О’Тул зашариха по лицата им.
— Момчета, нали съм барман. Постоянно пипам чашите.
— Вярно е, Ридли — призна Марсел, — човекът е съвсем прав.
— Брей! — възкликна Бенкс. — Аз пък забравих. — Щракна с пръсти, сякаш го осени неочаквана идея. — Обаче нещо ми е чудно за онази косачка, от витрината. Дали някой я е донесъл в „Пещерата“ да я пипнеш, да си подстрижеш тревичката по бара и после я е върнал в магазина? Питам се как ли е било?
— Да не ми разправяте, че има мои отпечатъци на някаква скапана косачка?
Бенкс вдигна рамене.
— Проверяваме, Джейми. Няма да повярваш колко неща проверяваме. Как мислиш, този път дали ще ни излезе късметът?
— Аз мисля, че така ще стане, Рид.
— И аз, Марсел.
Инспекторите се усмихнаха на Джейми О’Тул. Въпреки студа, той се изпоти. Очите му не спираха, почти се усещаше как мозъкът му превключва на по-висока скорост.
— Е, такова де — проточи той, — значи е имало и други. Сам човек не може да направи това, нали? Тоест, имаше цяла сбирщина в бара. И всичките пияни, нали разбирате?
Дружелюбната усмивка не напускаше лицето на Лание.
— Всъщност, Джейми, не разбираме и затова сме малко… как да ти кажа… напористи. Много ни се иска да проумеем цялата работа.
Бенкс подхвърли:
— Познаваш ли Брандън Мюлън и Питър Макей?
— Ами как, познавам ги. Вече ви казах.
— Признаха, че са били в бара. Кога си тръгнаха?
— Кога си тръгнаха ли?
— Нали точно това те питам. Кога си тръгнаха? След Ший, преди Ший, с него? Кога?
— Май след него.
— Чудна работа. А те казаха, че тръгнали преди него.
— Значи така е било. Вижте какво, момчета, много работа имах. Не мога всичко да помня…
— А на нашия лейтенант си обяснявал, че било полупразно в бара…
— Не бе, човекът се обърка. Искаше да каже „след Ший“…
Тормозиха го още пет минути, после му благодариха и го оставиха да се върне на опашката.
Докато вървяха към колата, Бенкс изрече:
— Голям майтап. А не ми се вярваше да е излизал от кръчмата.
Лание кимна. Идеята им се оказа добра.