Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
— Не е възможно — отсече Илейн.
— Но ще стане доста неловко, ако е — отбеляза Драйсдейл.
Работата му беше да печели делата като прокурор, а от стратегическа гледна точка тези свидетелски показания можеха да разбият и най-желязното обвинение. Кой би допуснал и мисълта, че подобно нещо ще се случи…
Изпсува под носа си. Глицки пак погледна часовника.
— Вече сериозно закъснявам.
— В града вероятно има над двайсет свидетели, които могат да потвърдят, че Ший е дърпал Артър надолу…
Той забеляза как Илейн настръхна, как се взираше непреклонно в него. Не беше готова да отстъпи и сантиметър.
— Но те не дойдоха да заявят това, а ние не успяхме да ги открием — добави Глицки. — И ако са били в тълпата, значи са съучастници. Точно затова не ги намерихме. — Глицки вдигна ръце, за да предотврати разгорещения сблъсък. — Вижте какво, хора, аз съм на ваша страна, но огледайте по-добре какви карти държите. Това е.
— На Алън Рестън никак няма да му хареса — Драйсдейл отново седеше зад бюрото, срещу Илейн. — Може би вече трябва да отида и да се запозная с него. Значи казваш, че го познаваш?
— Покрай майка си. И не мисля, че изобщо можеш да го накараш да те изслуша.
— Само че става дума за подготовката на процес, което ми е работата. Длъжен съм да повдигна въпроса.
— Няма да те чуе дори.
— Значи добре го познаваш?
Тя сви рамене.
— Нагледала съм се на такива неща. Щом толкова бързо го назначиха, значи и майка ми е дърпала конците, а Кевин Ший е част от програмата й. Така ще бъде и с Алън Рестън.
— Не и ако делото се разпадне.
— А кой казва, че ще се разпадне? Каквито и доводи да изтъкнеш ти пред Алън, той ще ги приеме като увъртане и измъкване, а не като загриженост за самия процес. Въпреки всичко, аз не се съмнявам във вината на Ший, но Ейб е прав — трудничко ще я докажем в съда.
— Ето какво би трябвало да изясня на Рестън и ще го направя…
— Арт, моля те. Остави на мен. Когато съберем още малко факти. Може би майка ми ще…
Не довърши изречението и Драйсдейл се облегна назад на стола.
— Илейн, пред съда трябва да представим доказателства. Това ни е работата.
— Известно ми е, Арт.
— Независимо дали на празноглавците им харесва или не…
— Знам.
— Ако не смяташ, че това е първата и основна цел на Рестън — а каквото и да говорим за Крис Лок, той така си разбираше работата — по-добре е да проличи скоро. Не ме интересува, че е чернокож и майка ти си го държи в малкото джобче. — Драйсдейл направи недоволна гримаса. — Извинявай за израза.
Илейн махна с ръка.
— Арт, просто не съм наясно какви са целите му.
Драйсдейл надигна дългото си тяло от стола.
— Да ти кажа право, по-досаден от всички тези скрити цели ми е само фактът, че твърде много хора ги таят в главите си. Как ще работим заедно, да не споменавам пък как ще живеем заедно, ако тази гнусотия продължи?
— Аз не…
— И аз, Илейн. Само се моля Богу да не ме погледнеш някой ден и първо да си помислиш, че пред тебе стои бял човек, защото съм бял мъж не повече и не по-малко, отколкото ти си черна жена. Преди всичко съм стария, простоват Арт Драйсдейл. — Той поспря до вратата. — Надявам се, че вече си по-добре и знам, че трябва да се обаждаш по телефона, а и аз имам работа.
— Арт…
— Не се притеснявай. Ще те оставя да обсъдиш затрудненията с господин Рестън. Само помни, че ти се занимаваш с делото. А не майка ти. Толкова по въпроса.
Илейн набра номера на фотографа Пол Уестбърг и остави съобщение на телефонния му секретар, че би искала да говори с него отново, възможно най-скоро.
Седеше и се взираше във втората снимка, когато осъзна смисъла на чутото преди малко. И беше принудена да си зададе въпроса как така лейтенант Ейб Глицки познава майка й достатъчно добре, за да го моли тя да предаде съобщение на милата й дъщеря колко се тревожи за нея.
— Заедно следвахме.
— Какво означава „заедно“?
Лорета Уейджър си позволи да въздъхне в слушалката. Илейн си я представи ясно — сама в малкото кабинетче без табела на вратата, събула обувките и метнала крака на издраното старо бюро.
— Миличка, според мен можеш и сама да се досетиш. Той ми беше… гадже.
— Ейб Глицки ти е бил гадже? А сериозна ли беше връзката ви?
— Бих казала да, за тогавашната ни възраст.
— А сега как е?
Майка й се поколеба.
— Сега сме приятели.
Илейн не прие леко думите й.
— Мамичко, изобщо не помня да си споменавала името му.
— Слънчице, загубихме си следите. И това се случва, знаеш. Той имаше семейство, аз също.