Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
— Да знаете, лейтенант, май ви вярвам.
— Илейн!
Алън Рестън излезе иззад бюрото си — до вчера бюрото на Крис Лок — и тръгна към нея с протегнати ръце. Тя пусна кожената чанта до краката си и вдървено се изправи. Позволи му да я прегърне, вдигна ръце да го докосне, иначе щеше да стане още по-неловко. Обаче той не я притисна към себе си, само хвана раменете й и след миг я пусна, като стар приятел. Натрапваше й внушението, че са стари приятели. Напомняше.
— Това е ужасно.
— Да, така е.
— Да загубим Кристофър Лок… — Изглежда не знаеше как да продължи и думите сякаш увиснаха в стаята между двамата. Още нещо общо. Крис Лок. Лицето му трепна — от нерви или преумора? — Радвам се, че дойде. Исках да се отбия при теб по-рано, да те видя, но… — посочи купищата хартии на бюрото си, — сама виждаш…
— Няма нищо, Алън. Мога ли все още да те наричам Алън?
— Илейн… стига де! Разбира се, за тебе съм Алън. — Пак се ухили и протегна ръка към нея, но се спря. — Искаш ли нещо освежително, каквото и да е?
По време на първата кампания на майка й за влизане в сената, когато Илейн беше още в края на пубертета, Алън Рестън се прояви пред нея като пълно нищожество. По онова време беше на около двайсет и пет години, вече сгоден (сега беше женен за тогавашната си годеница), с богат баща. Държеше се добродушно и не допускаше съмнение, че е привлекателен като магнит за другия пол.
Вечерта след победата на майка й в изборите, одързостен от коняка, той си позволи да размаха пениса си пред Илейн Уейджър. Явно си въобразяваше, че това е безобидна, дори очарователна постъпка, съвсем в духа на празненството. Като че искрено вярваше в допустимостта на подобен ритуал преди съвкуплението. В края на краищата, нали бе убеден, че привличането помежду им е неустоимо, заедно се трудиха по време на предизборната кампания и нямаше защо да… а, какво има пък сега? Тя не знае ли за какво служи това нещо? И изобщо какво представлява?
Тя погледна и отговори, че прилича на пенис, но малък. Шегичка.
Оттогава не се бяха срещали.
Илейн остави на дивана чантата си, пълна със служебни документи. Рестън завъртя едно от високите кресла, за да седне срещу нея, но още преди да се настани, тя вече говореше.
— Видя ли се с Арт Драйсдейл? Минах през кабинета му, но го нямаше и предположих, че може да е дошъл при теб. Не исках да те безпокоя точно сега.
— Радвам се, че влезе при мен. Не ме безпокоиш.
Тя изчака, но се наложи да го подкани:
— А Арт Драйсдейл?
— Да, Драйсдейл. Доколкото знам, има среща с кмета, трябва да обсъдят всичко това… неудобното положение, засягащо нас двамата. Мисля, че и майка ти се е намесила. Да изгладят противоречията, така да се каже.
— Алън, той не се стреми да стане районен прокурор. Наистина.
Рестън вдигна ръце, сякаш да покаже, че тези неща са извън контрол за него, а той само чака какво ще се случи.
— Но мисля, че не са доволни от две-три негови решения…
— Джеръм Рийз.
— Да, освен всичко друго.
— И какво ще правите по въпроса с Джеръм Рийз?
— Е, надявам се да не сдъвчат прекалено господин Драйсдейл. Както чувам, той е незаменим в ролята си тук.
— Така е, а за Джеръм Рийз съм виновна аз, а не Арт. Самоволно реших да го арестувам…
— И сега е като горещ картоф в ръцете ни.
— Пак ти казвам, Арт не е виновен за това.
Рестън най-после седна и опря ръце на коленете си. Положението на Арт Драйсдейл се решаваше на по-високо равнище и не беше негов проблем. Оставят ли го в прокуратурата, Рестън ще намери начин да се сработи с него. Ако не — добрите администратори с лопата да ги ринеш.
— Както и да е, Илейн, сега си тук. Може би аз ще успея да ти помогна. За какво искаше да говориш с Арт Драйсдейл?
Все някога щеше да се стигне до този разговор, а и нали тя обеща на Арт сама да обсъди това с Рестън.
— Познаваш ли Ейб Глицки… лейтенант Ейб Глицки?
Рестън вече се усмихваше, чувстваше, че е започнал да дърпа конците.
— Ако си недоволна, че пъха нос в работата ти, вече си поприказвахме с него за това.
— Кога? За какво?
— Преди малко повече от час. Погрижихме се да не изразява повече такива мнения пред журналистите. Ригби и аз настояхме той да не… какво има?
Илейн енергично клатеше глава.
— Не става дума за това. Той беше при мен преди само десетина минути.
— Значи не го свърта на едно място.
— Вярно е, Алън. Старае се всичко да върви както трябва.
Погледите им се срещнаха. Упрекът, а може би предизвикателството остана недоизречено. Рестън метна крак върху крак.
— Илейн, всички се стараем. Този път какво е намислил добрият ни лейтенант?