Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
— Ако нещо ви прекъсвам… — Очите му се стрелнаха към Илейн.
— Влез, Ейб. Придърпай някой стол по-наблизо — подкани го Драйсдейл и затвори вратата.
— Арт, търсят те под дърво и камък. Май са ти пускали съобщение в пейджъра поне десетина пъти.
— Представям си. Както се оказва, заседял съм се прекалено в тоалетната.
— Значи вече си чул за Рестън?
Илейн живна.
— Алън Рестън ли? Какво е станало с него?
Драйсдейл се озърна към нея. Бяха се увлекли в други теми и не бе стигнал до промените в служебната йерархия.
— О, вярно, аз…
— Познаваш ли го? — намеси се Глицки.
Тя кимна.
— Той е… от хората на майка ми. Баща му е доста богат…
— Освен това — добави Драйсдейл, — вече е новият ни шеф.
Тя се запъна.
— Какво означава това?
Когато Драйсдейл й обясни, Глицки си погледна часовника и каза, че имал важна среща, но Лорета се тревожела за нея и дали Илейн би си направила труда да й звънне? Майка й вече била в Градската палата.
Илейн кимна, а Глицки каза:
— Искам и да ти се извиня.
— За какво?
— Явно нашите миниинтервюта са били излъчени едно след друго и са оставили впечатлението, че според мен ти грешиш, а не това исках да кажа. — Той помълча. — Опитах се да внуша онова, за което си приказвахме с тебе малко по-рано — че още в нищо не сме сигурни.
— Значи всичко е наред — кимна тя. — Май днес правя само глупости. Така ли е, Арт?
Драйсдейл сви рамене и се съгласи, че може и да е така, после добави многозначително:
— Е, не е като да нямаш сериозни причини.
— Не ме е грижа за причините. Те са само оправдания за това, което човек не би трябвало да прави, стига да е спрял за минутка-две и да е помислил, а аз не помислих. Или пък можех да бъда малко по-силна. Съжалявам.
Глицки кимна рязко.
— Е, както кажеш.
Драйсдейл се възползва от момента.
— Говорихме си за… за смекчаващите вината обстоятелства. Защо хората вършат разни щуротии, защо понякога имат лоши дни. И защо Кевин Ший е постъпил така, за всички онези гадости в миналото му…
— Всеки има по нещо черно в миналото си.
— И аз това казвам, Ейб. Днес стоварих неприятности и на двама ви, но не искам да си търся оправдания… Оплесках се, просто и ясно.
— Ха, аз пък си въобразявах, че сега е мой ред да се извинявам — подхвърли Глицки и напрежението в стаята поизчезна. — И наистина вече се налага да тръгвам, но я ме чуй… — Подаде й папките си и ги посочи. — Точно за същите истории ти говорех днес, могат да те съсипят по време на процеса, ако не си подготвена. Дори още не знам какво означава тази особеност, но според съдебномедицинския доклад на Страут, Уейд е умрял от задушаване. Това е окончателното му заключение.
— Добре, вече знаехме. Нали от това умират хората, като ги обесят.
Илейн разтвори папката и Драйсдейл надникна през рамото й, загледа се във втората снимка.
— Ъхъ, така каза и Страут…
Драйсдейл се изправи.
— Ейб, какво ти е хрумнало?
— Напомням ви за историята, която вие съчинихте за Кевин Ший и която тези снимки уж потвърждаваха недвусмислено. Неведнъж дърпал тялото надолу… — той млъкна за секунда, — … което би оставило жертвата със счупен врат. И тогава Уейд нямаше да е починал само от задушаване, както твърди Страут. Можете да се хванете на бас, че адвокатът на Ший ще спомене този факт, влезе ли делото в съда, а тогава ще е добре да имате убедителен отговор на въпроса му. Само това исках да ви кажа. Както и двамата знаете, дребните камъчета обръщат колата.
Драйсдейл извади втората снимка от папката и напрегнато се вторачи в нея.
— Това пък какво е?
Илейн охотно им предложи своя отговор. Веднага се впусна в обяснения как Ший извадил ножа, за да наръга Артър Уейд, който пък се опитал да му го грабне, за да се опази.
Глицки и Драйсдейл я изслушаха с пресилена вежливост, което я принуди да се прехвърли на втората си теория за ножа в джоба на Уейд, с който той искал да среже въжето и да се освободи. Този път нетърпението надделя. Глицки не желаеше да се впуска в спор, но смяташе, че няма избор… длъжен беше да говори.
— Значи ме уверяваш, че Артър Уейд бяга от разярена тълпа, онези му нахлузват примка на шията, опъват въжето и той чак тогава си казва: „Ей, ама аз съм имал швейцарско ножче в джоба, ей сега ще срежа въжето“. Не ми се вярва. И съдебните заседатели няма да повярват. Отгоре на всичко, няма и час, откакто говорих с очевидка — мила възрастна женица, преселила се от Литва, тя няма никакви подбуди да ме лъже. Сторило й се, че Кевин Ший повдигал Уейд, а не го дърпал надолу. После подал ножа на Уейд, опитвал се да накара обесения да пререже въжето, защото не можел твърде дълго да го задържи така.