Принцеса с часовников механизъм

забави падането си.

— Ако смяташ, че така би било най-добре за него.

— Уил — гласът на Магнус беше нежен, но настоятелен, — нима ме

повика тук, защото се надяваше, че ще успея да му помогна?

Младият ловец на сенки вдигна невиждащ поглед.

— И аз не знам защо те повиках. Не мисля, че е било, защото вярвах, че

може да се направи нещо. По-скоро смятах, че ти си единственият, който

би могъл да разбере.

Магнус изглеждаше учуден.

— Единственият, който би могъл да разбере?

— Живял си толкова дълго. Трябва да си видял много хора да умират

— хора, които си обичал. И въпреки това си оцелял и си продължил

напред.

Магьосникът продължаваше да го гледа слисано.

— Повика ме тук — мен, един магьосник, в Института, веднага след

битка, в която всички за малко да загинете — за да говорим?

— Лесно ми е да разговарям с теб — каза Уил. — И сам не знам защо.

Магнус бавно поклати глава и се облегна на колоната.

— Толкова си млад — промълви той. — И все пак, не мисля, че досега

се е случвало някой ловец на сенки да ме потърси, просто за да споделя

безсънните часове на нощно бдение с него.

— Не знам какво да правя — оплака се младият мъж. — Мортмейн

отвлече Теса и мисля, че знам къде я държи. Част от мен иска единствено

да тръгне да я търси. Ала не мога да оставя Джем. Дадох клетва. Ами ако се

събуди посред нощ и открие, че не съм до него? — Уил изглеждаше

изгубен, като малко дете. — Ще си помисли, че съм си тръгнал по свое

желание, без да ме е грижа, че умира. Няма да узнае истината. И все пак,

ако можеше да говори, нямаше ли да ми каже да тръгна след Теса? Не би

ли искал точно това? — Той прокара длани по лицето си. — Не съм

сигурен и това ме раздира отвътре.

Магнус го изгледа мълчаливо в продължение на един дълъг миг.

— Той знае ли, че си влюбен в годеницата му?

— Не. — Уил вдигна стреснато глава. — Не. Никога не съм му казвал

нито дума. Този товар не е за неговите плещи.

Магьосникът си пое дълбоко дъх и каза меко:

— Уил, ти потърси моята мъдрост на човек, живял безкрайно дълго и

погребал мнозина обичани хора. Мога да ти кажа, че смисълът на един

живот е съвкупността от любовта, с която е бил изпълнен. Каквото и да си

се заклел да сториш, важното не е да си бил с Джем през последните

мигове от живота му, а че си бил с него през останалото време. Откакто сте

се запознали, никога не си го изоставял, нито си преставал да го обичаш.

Само това има значение.

— Наистина ли го мислиш? — с почуда каза Уил, а после попита: —

Защо си толкова добър с мен? Все още ти дължа услуга, нали? Не съм го

забравил, макар ти никога да не поиска да ти я върна.

— Не съм ли? — рече Магнус, а после му се усмихна. — Уил, ти се

отнасяш с мен като с човешко същество, с равен на теб самия. Не са много

ловците на сенки, които имат подобно отношение към един магьосник. Не