Принцеса с часовников механизъм

Все още не се беше преоблякъл. Хенри беше в стаята на Джем заедно с

Мълчаливите братя. Той все още не беше дошъл в съзнание и единствено

появата на консула бе откъснала Шарлот и Уил от леглото му. — Освен

това родителите ми познаваха Мортмейн, както ви е добре известно. Той

се сприятели със семейството ми, с баща ми. Даде ни имението

Рейвънскар, когато татко... когато изгубихме дома си край Долгелай.

— Вярно е — обади се Шарлот иззад бюрото си, върху което бяха

разстлани документи. — По-рано през лятото ви уведомих за това и за

нещата, които Рейгнър Фел ми докладва за семейство Херондейл.

Уил извади свитите си в юмруци ръце от джобовете си и изгледа

сърдито консула.

— За Мортмейн е било шега да даде онази къща на родителите ми!

Той си играеше с нас. Защо сега да не продължи по този начин?

— Ето, Джосая — рече Шарлот, посочвайки един от листовете върху

бюрото пред себе си. Карта на Уелс. — Това е езерото Лин в Идрис... а това

е езерото Тал-ъ-Лин, в подножието на Кадер Идрис...

— "Лин" означава „езеро" — подразнено обясни Сесили. — И ние го

наричаме Лин Мунгил, макар някои да му казват Тал-ъ-Лин...

— А на света вероятно има и други места на име Идрис — сопна се

консулът, преди да си даде сметка, че спори с петнайсетгодишно момиче,

и да утихне.

— Но този Идрис означава нещо — изтъкна Уил. — Казват, че езерата

около планината са бездънни... че самата планина е куха и че в недрата й

спят Кун Анун, Хрътките на Подземното царство.

— Дивият лов — каза Шарлот.

— Да. — Уил зарови пръсти в тъмната си коса и я отметна назад. —

Ние сме нефилими. Вярваме в легенди, в митове. "Всички истории са

верни." Нима има по-подходящо място да се скрие, заедно със своите

изобретения, от недрата на планина, която вече се свързва с черна магия и

поличби за смърт? На никой от местните няма да му се стори странно, че

от дълбините й долитат странни шумове, нито би му хрумнало да отиде да

провери на какво се дължат. Какво иначе би го отвело в онези земи?

Винаги съм се чудил защо толкова се интересуваше от семейството ми.

Може би беше просто заради близостта... възможността да изиграе

жестока шега на семейство нефилими. Навярно не е бил в състояние да

устои.

Консулът се беше навел над бюрото и разглеждаше картата под

ръцете на Шарлот.

— Това не е достатъчно.

— Не е достатъчно? Не е достатъчно за какво? — извика Сесили.

— За да убеди Клейва. — Консулът се изправи. — Шарлот, ти ще ме

разбереш. За да изпратим въоръжен отряд срещу Мортмейн въз основа на

предположението, че той се крие в Уелс, ще трябва да свикаме събрание

на Съвета. Не можем да изпратим само шепа хора и да рискуваме врагът да

се окаже по-многоброен, особено ако става дума за онези създания... колко

от тях ви нападнаха тази сутрин?

— Шест или седем, без да броим онова, което отвлече Теса — отвърна