Принцеса с часовников механизъм

съм толкова безчувствен, че да поискам услуга от едно момче с разбито

сърце. И то момче, което според мен един ден ще се превърне в наистина

достоен мъж. Така че ето какво ще ти кажа: ти върви, а аз ще остана тук и

ще бдя над него, а ако се събуди, докато те няма, ще му кажа къде си

отишъл и че си го направил за него. Ще сторя всичко по силите си, за да

опазя живота му — не разполагам с уин фен, но за сметка на това владея

магия и може би в някоя стара книга със заклинания ще открия нещо,

което да му помогне.

— Бих го сметнал за огромна услуга — каза Уил.

Магнус съзерцаваше Джем. По лицето на магьосника, обикновено така

весело, язвително или равнодушно, сега беше изписана скръб, която

изненада ловеца на сенки.

— Нима тази отминала тъга не ме проряза чак до живеца с такава

лекота, защото бях излял душата си в безплодния пясък, обичайки оногова,

който е обречен да погине? — промълви той и Уил го погледна.

— Какво беше това?

— „Изповеди" на Августин Блажени — отвърна Магнус. — Попита ме

как, бидейки безсмъртен, съм преживял толкова много смърт. Не е кой

знае каква тайна. Просто посрещаш нетърпимото и го изтърпяваш. Това е

всичко. — Той се отдръпна от леглото. — Ще те оставя насаме с него за

малко, за да се сбогуваш, ако искаш. Ще ме откриеш в библиотеката.

Уил кимна, неспособен да каже каквото и да било, и Магнус, след като

си взе ръкавиците, излезе от стаята. Главата на младежа се въртеше.

Той отново погледна към приятеля си, който бе все така неподвижен в